Той поне явно бе забравил пиянската си пламенност.
— Да — кимна Никол. — Пристигнали са кралят и кралицата на Омат и вие ще вечеряте с тях и родителите си.
— Много добре, госпожице Олдридж. Може би това, което не знаете, е, че щом свършим с вечерята, ще имаме едно по-интимно излизане с принцеса Зара. — Той отиде до тоалетната масичка и взе едно златно копче за ръкави, след това си го сложи. — Разходка в заляната от лунна светлина градина ми се струва подходяща. Много е романтично, тъкмо мястото да й предложа. — След като си сложи и второто копче, обърна се към нея. — Какво мислите за това, госпожице Олдридж?
Храмът… Спомняше ли си как я целуваше там? Или толкова много жени бе водил през годините, че срещата им не означаваше абсолютно нищо? Почувства как пребледнява, но се зае с героичната задача да изкаже одобрението си от брака, който сама бе подготвила.
— Това е чудесно, ваше височество.
— Чудесно. — Той сложи ръце на кръста си. — Наистина действате много ефикасно, нали, госпожице Олдридж? Съвършена професионалистка, както и да го погледне човек.
Никол усети, че той й се подиграва, но не можеше да разбере защо. Подразни се, повече от всякога. Без да изчака нейния отговор, той продължи:
— Ами щом сте толкова добра, може да ми помогнете в настоящата ми дилема. — Той отиде до една стойка и откачи две закачалки със сака. Вдигна по една във всяка ръка — едното беше обикновено черно вълнено сако като панталона му, а другото — от виненочервен велур. На Никол й се прииска да поглади тъканта, за да разбере дали е толкова мека, колкото изглежда.
— Кое смятате, че е по-подходящо за този романтичен случай?
Никол се поколеба. Спомни си, против волята си, за ден от един друг живот, деня на техния пикник. Онази сутрин го бе посъветвала за облеклото, насърчила го бе да носи неофициални дрехи, за да покаже своята близост с хората.
Идеята й бе свършила по-добра работа, отколкото можеше да си представи. Коментаторите бяха отбелязали новия, по-достъпен образ; когато външната промяна бе последвана от значителни реформи, медиите побесняха. Малката промяна му бе помогнала да привлече на своя страна общественото мнение, което иначе може би нямаше да стане.
И всичко, защото се бе доверил на мнението й. Дали си спомняше за онази сутрин? Не можеше да разбере от безстрастното му изражение. Не й се искаше да му дава повече съвети, още повече от такъв личен характер. За страната нямаше да има никакво значение как е облечен, когато прави предложение на принцеса Зара насаме.
Внимаваше да запази гласа си равен.
— Би трябвало да попитате камериера си кое сако е подходящо.
— Знам дяволски добре, че би трябвало да попитам камериера си — изръмжа той. — Но той не познава Зара. Вие сте жена. Познавате Зара. Така че питам вас кое смятате, че би предпочела тя.
Никол си представи как Зара седи до Ранд в храма, как плъзва длани по ръцете, раменете му, заравя ги в абаносовочерната му коса, докато той притиска устни в нейните. И него — вече не застаналия пред нея мъж от лед, а пламенния, страстен любовник, който бе спрял дъха й с прегръдката си в същия този храм — и я бе накарал да се почувства най-желаната жена в целия свят, неговата богиня, слязла на земята…
Споменът я прониза като нож в сърцето. С огромно усилие успя да изтласка болезнените емоции някъде дълбоко в съзнанието си. Запазвайки неутрален тон каза:
— Всъщност, мисля, че няма значение.
Ранд хвърли саката на дивана, без да го е грижа, че може да паднат на пода.
— Как не! По-добре от всички други знаете колко е важен успешният брак.
— Нямах това предвид. — Никол се опита да запази спокойствие. — Мисля, че за Зара няма значение кое сако ще облечете. Сигурна съм, че тя ще… ще бъде щастлива, каквото и да носите.
Той стисна юмруци.
— По дяволите, най-добре ще е да е щастлива след всичко, през което минах, за да я намеря.
Никол леко вирна брадичка.
— Няма нужда да ругаете.
Той се обърна отново към саката.
— Ами изберете едното! Тогава ще може да си тръгнете и няма да ме слушате как ругая!
— Добре! Това. — Тя посочи с пръст семплото черно сако, ненавиждайки се за своята дребнавост в избора.
— Това тук? — Той грабна черното сако от дивана, вдигна го и се замисли. Втренчи се в Никол с блеснали очи за секунда, през която сърцето й сякаш спря.
След това отново го захвърли на дивана и вдигна оттам червеното. Без да отмества поглед от Никол, свали сакото от закачалката и го облече.
Никол ахна, засегната от оскърблението. Какво му ставаше? Защо я бе извикал — само за да я унижи и смути ли? Тя стисна устни, докато го гледаше как приглажда сакото и издърпва ръкавите си.