— Както казах — произнесе тя студено, — смятам, че което и да е от двете, ще бъде приемливо за нея.
Той се извърна, освобождавайки я.
— На това разчитам. Можете да си вървите.
Никол прекара вечерта в стаята си, опитвайки се безуспешно да чете. Хвърли книгата встрани, почопли вечерята си, след това звънна на прислужницата да я вземе. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за това какво прави Ранд със Зара. Все още вечеряха, без съмнение. Вероятно още не я бе отвлякъл в градината, но скоро щеше да го направи. Съвсем скоро. Никол, спри, укори се тя. Нека. Нали точно това искаш. И знаеш, че тя ще каже да. Работата ти ще бъде приключена и ще можеш да си тръгнеш с чиста съвест. — Запъти се към банята и завъртя крана, като пусна горещата вода да напълни ваната с лъвски крака. След като се съблече, се плъзна в нея и затвори очи.
Въпреки релаксиращата топлина на водата, в съзнанието й изплува образът на Ранд, целуващ Зара. Никол се размърда във водата и след минута жената в прегръдките му се преобрази в нея. Прониза я остра тръпка на желание, докато си припомняше сладостното чувство, което я бе обзело при целувката, страстните му думи. Отново бяха станали близки както през оная нощ в храма, преди той да се превърне в мъж от лед.
Всичко се дължеше на романтичната обстановка, на глупавите й сълзи. Ако той беше истински джентълмен, след това би могла да очаква извинение. Най-малкото би трябвало да направи така, че да продължат като че ли нищо не се бе случило, да работят заедно, за да разрешат проблемите, създадени от нелепите спекулации на медиите за тях двамата. Но той й бе отказал дори приятелството си, като я караше да заплати за слабостта си онази нощ.
След това, в извънградското си имение, бе заместил студенината с нещо по-лошо — използвал бе скандалната й слабост срещу нея — като я засрами и безмилостно я възбуди.
Мисли за нещо друго, за всичко друго, освен него. Тя се опита да си припомни живота си, преди Ранд да бе нахлул в него. Опита се, и не успя. Още откакто дойде тук и започна да се среща и да работи с него, животът й бе станал неразривно свързан с неговия, въпреки усилията й да поддържа чисто делови взаимоотношения, въпреки промяната в него.
Спомни си с болка първото му идване в стаята й, когато не беше почукал и когато видя нейния компютър. Беше я изненадал с непринуденото си и приятелско държане без всякакви церемонии — и с изискването да го третират като обикновен човек. Изобщо не трябваше да го пуска да влиза тогава. Нито в стаята, нито в сърнето си.
Като че ли паметта й нравеше номера — чу силно почукване на вратата. Никол подскочи от изненада, след това излезе от водата и грабна една хавлия.
— Идвам — извика тя, докато се бършеше припряно. — Една минута.
Почукването се повтори, още по-силно този път — толкова силно, че Никол се уплаши да не се разтревожат всички в това крило на двореца.
Ранд. Единствено той я посещаваше през нощта. Не би могъл да бъде той. Вече не.
— Казах, че идвам!
Влезе в спалнята и навлече атлазената си роба в прасковен цвят. Отказа се от хвърления на леглото халат, който вървеше в комплект с робата, и се запъти към вратата.
Едва открехна вратата и принцът нахлу в стаята, както бе правил през всичките месеци след онази първа провалена среща. Затвори вратата след себе си и заключи. Никол се стресна, като го видя отново в интимната обстановка на своя апартамент.
Почувства тръпка на страх — и вълнение — по гърба си. Какво е могло да го привлече тук? Дали не смяташе да докладва за успеха по осигуряване на бъдещата си съпруга? Господи, защо трябваше да я подлага на това мъчение?
— Не трябваше ли да забавлявате гостите си? — попита тя, опитвайки се да прозвучи спокойно, въпреки че, кръвта й пулсираше.
Застина, опитвайки се да прикрие нервността си.
— Приключих със задълженията си на домакин — процеди той мрачно. Обърна се и се втренчи в нея, като плъзна поглед по едва прикритото й тяло.
Никол скръсти ръце на гърдите си, съжалявайки, че не си е облякла халата. Там, където не се бе избърсала добре, платът бе прилепнал по нея като втора кожа. Последното нещо, което искаше, бе да се разкрие пред него — физически или емоционално.
Пристъпи към камината и успя частично да се прикрие зад креслото там.
Очите на Ранд останаха впити в нея, като че ли търсеха нещо. Красивото му лице изглеждаше напрегнато и сурово на светлината на огъня, като изсечено от камък. Когато заговори, гласът му прозвуча приглушено.