— Просто реших да намина преди успешното приключване на проекта, за който ви наех. Ще бъдете доволна да узнаете за благоприятните реакции на двете семейства. Разговорът по време на вечерята бе изцяло насочен към плановете за обединение на двата кралски дома.
Никол прокара пръсти по виненочервената дамаска на креслото, като си представяше, че го прави по кожата на неговото сако, опънало се на широките му рамене.
— Значи… й направихте предложение? — насили се да изрече тя.
— Не официално, все още не — поклати глава Ранд и направи няколко крачки към нея. — Разговорът на вечеря прозвуча хипотетично, но всички разбирахме за какво става дума. Това ще бъде съвършен брак, госпожице Олдридж — обобщи той хладно. — Знам, че изпитвате голяма гордост, като виждате успешния финал на цялата си упорита работа.
Тя преглътна буцата в гърлото си, търсейки отчаяно в себе си гордостта, която би трябвало да изпитва — патриотичната гордост, която би дала смисъл на личната й болка.
— Благодаря, ваше височество.
Той бръкна в джоба на сакото и извади малка кадифена кутийка.
— Ето пръстена, който смятам да й дам. — Той отвори кутийката и я протегна към нея да го види. На Никол не й оставаше нищо друго, освен да я вземе. Ръката й потрепери леко, когато той я остави в дланта й.
Видя върху черното кадифе най-огромния брилянт в живота си. На златната халка се виждаше спираловиден мотив, оформен от миниатюрни рубини и изумруди.
— Прекрасен е, нали? — произнесе едва ли не с ирония Ранд. — Пръстен, подходящ за принцеса.
Пръстен… Това беше нещо истинско. Най-сетне щеше да избере своята принцеса тази вечер.
— Прелестен е — промълви Никол, усещайки как сърцето й се свива и едва не спира да бие. Ти искаш това, напомни си яростно тя. Трябва да го искаш… — Сигурна съм, че ще й хареса.
— Малко е крещящ, но трябва да поддържаме традициите на Каледония, нали така. — Той сниши глас. — Бил е на баба ми.
— Кралица Есмерелда — произнесе механично Никол. — Прямата, обичана от всички дама от северните провинции — тази, която обединила страната по време на Втората световна война. Неин ли е бил?
— Да.
Никол не можа да се въздържи и погали скъпоценните камъни с ръка, представяйки си пръстена на ръката на тази динамична жена. Ако страната имаше повече жени като нея, нямаше да бъде в това състояние, в каквото бе сега…
— Била е удивителна жена — промълви тя. Вдигна поглед и улови напрегнатия поглед на Ранд върху себе си. Стори и се, че забеляза искрица на топлота в него, но малко след това той отново стана хладен и безстрастен. Тя продължи:
— След като узнае, че е бил неин, Зара ще го цени още повече. — Тя се запита дали Зара изобщо е чувала за кралица Есмерелда, дали изобщо за нея имаше някакво значение чий пръстен наследява. Подаде кутийката на Ранд и той я взе.
— Наистина се надявам да е така…
Загледа се изпитателно в пръстена за момент и в стаята надвисна тежка като олово тишина. Докато се вглеждаше в мрачното, непроницаемо изражение на лицето му, както бе свел глава над пръстена, Никол почувства нервите си опънати до крайност.
Защо бе дошъл? Присъствието му отново в уединението на нейния апартамент я изпълни с остра и болезнена тъга. Искаше да го докосне, да усети тялото, косата му под дланите си. В същото време й се искаше да не го вижда никога повече.
Накрая Ранд заговори. Дълбокият му глас звучеше унесено.
— Може би тази вечер, след като сложа пръстена на ръката на принцеса Зара, ще я заведа в леглото.
Думите сякаш я халосаха, заставиха я да приеме истината за това какво би означавала женитбата. Той смяташе да прави любов със Зара — тук, в двореца, под същия покрив, от другата страна на коридора. Стомахът на Никол се обърна и тя се изплаши, че може да й стане лошо.
Очите му се свиха и той се вгледа в нея, сякаш искаше да види колко точен е бил ударът му, негодникът.
— Да запечатаме сделката, така да се каже. Подозирам, че ще прояви нещо повече от готовност.
Никол не можа да сдържи възклицанието си. Почувства как кожата й пламва от неговата безочливост, грубост и цинизъм при обсъждането на такива интимни въпроси.
— Не е нужно да споделяте това с мен — рече тя късо.
— О? — Той вдигна вежди. — Извинете, ако съм ви засегнал. В края на краищата вие ми я намерихте. Мислех, че ще ви бъде интересно да научите нещо повече за степента на успеха си.
Той се втренчи в нея и Никол се пребори с желанието да погледне встрани. Отвърна му със също толкова хладен поглед.