— Аха! Ето пасажа — продължи Ранд. — Трябваше да го отбележа. Принц Ранд, наследник на трона, се противи на традицията. Той е единственият от всички наследници, който не се е оженил, преди да навърши тридесет години. Може би е прекалено привързан към своя плейбойски начин на живот, за да му се иска да улегне? Междувременно, калдонийците чакат и се безпокоят. Няма ли да отмре родословието с Палавия принц?
Ранд затвори списанието и впери поглед в нея.
— Палавия принц. Добре звучи.
Никол усети, че се изчервява още по-силно, но въпреки това вирна брадичка. Тя беше измислила това прозвище, то се беше лепнало на принц Ранд и присъстваше и в най-незначителната публикация за него оттогава. Затова ли беше доведена тук, да слуша думите му на негодувание?
— Извинете ме, ваше височество, но нямах намерение да…
— Имате ли някаква представа какъв ефект имаха тези думи?
Никол седеше сковано, готова да се защищава.
— Аз само написах истината — отговори тя хладно.
Ранд вдигна вежди.
— Аха. Истината. Вие, журналистите, винаги говорите така, но и понятие си нямате какво означава това. Когато на баща ми бе напомнено по такъв крещящ начин, че той и всичките му предшественици са били вече женени, преди да навършат тази сакрална възраст, докато аз имах благоразумието да изчакам…
Господи, той нямаше да бъде по-бесен дори ако покривът на двореца се бе сринал.
Значи за това ставаше дума — а не за израза Палавия принц! Никол бавно си пое дъх, изумена и обнадеждена от този факт.
— Затова сте тук. — Той прелисти няколко страници. — Вие познавате всички тези — тези жени, за които пишете тук. Жени с благороднически титли от целия свят. Вашата задача ще бъде да ми намерите една, с която бих могъл да постигна семейно щастие в едни разумни граници.
— Извинете, но — тя знаеше, че рискува да си навлече кралската ярост, поставяйки решението му под съмнение, — ако съм ви разгневила, защо трябваше да ме наемате?
Той я стрелна бързо с поглед, разширил очи в изненада: Гледа я един дълъг момент, като я преценяваше с тъмните си очи, със замислено изражение на лицето. Бавно затвори списанието, сложи го настрани и се изправи. Заобиколи бюрото си и я загледа от горе на долу.
Едва тогава тя си даде сметка, че си е позволила нахалната свобода да мине без правилното обръщение.
— Искам да кажа — ваше височество — добави тя бързо. Стомахът я присви и тя се запита дали няма да я изгонят.
За нейно облекчение забеляза развеселения блясък в очите му. Ъгълчетата на добре оформените му устни леко се извиха нагоре и Никол почувства топлината на погледа му по всяка точка на тялото си. Изведнъж забеляза как се беше изопнала тениската върху широките му гърди и колко силни и тренирани бяха краката му. Той скръсти ръце и погледът й бе привлечен от бицепсите му.
Силно се подразни от факта, че е могла, дори и в слаба степен, да се поддаде на сексуалния му магнетизъм. Предпочиташе мъже с характер — въпреки че тепърва й предстоеше да установи сериозна връзка с такъв.
— Тъй като бяхте толкова дръзка да попитате, ще обясня — реши накрая той. — Не си дадох сметка за връзката, когато лорд Филип ви предложи отначало за тази работа. Обикновено не обръщам внимание на имената на журналистите. По-късно, когато разбрах коя сте, инстинктивната ми реакция бе да кажа на Филип, че няма начин… — Той се спря, подпря длани на бюрото зад себе си и погледна разсеяно към тавана. — В никакъв случай не ви исках. Но колкото повече мислех, толкова по-логично изглеждаше.
Изразителният му поглед се съсредоточи върху нея и тя замръзна.
— По моите правила, ако някой създаде проблем, то той — или тя — ще направи най-добре, ако помогне този проблем да се оправи.
На Никол до болка й се искаше да реагира, да изтъкне, че не нейна е вината за това, че на него му предстои да се ожени. Но Ранд не й даде възможност.
— Вие сте гражданка на Каледония. Време е да го покажете.
— Винаги съм била лоялна — изрече Никол, борейки се с надигналото се чувство на вина при тези негови инсинуации. Копнееше да му отвърне с остри думи, да му каже какво точно мисли за неговото поведение, за неговата собствена липса на лоялност към тяхната страна.
Не можеше да го направи, не и без да притесни чичо Филип, който я беше препоръчал за тази задача. И все пак беше започнала да мисли, че изобщо не е трябвало да идва. Това интервю не отиваше на добре.
— Радвам се да чуя това, госпожице…
— Олдридж — изрече гордо тя.