— Това няма нищо общо с тях. Сега ми обещай.
Тя кимна бавно с глава, после вдигна поглед към него.
— Добре, Ранд, щом това означава толкова много за теб. За една седмица няма кой знае какво да се случи, но обещавам да остана толкова. Заради теб.
Вълна на облекчение заля Ранд. Той и се усмихна.
— Сега ме целуни.
— Не мисля…
Ранд прекъсна протеста й, като я притегли в прегръдките си и притисна устни към нейните, напомняйки й за любовта и страстта между тях.
Горещата прегръдка я накара да изпъшка. Тя вдигна ръце и го прегърна. Тялото й толкова добре прилепваше към неговото. Изпълни го удивление, което заплашваше да докара сълзи в очите му.
Тя прекъсна целувката и си пое дъх.
— Очакват те. Най-добре ще е да отидеш.
Той я стисна за раменете.
— Една седмица.
— Една седмица — гласът й не бе повече от шепот.
Той се обърна. Започна да събира дрехите си от пода и да ги навлича, все с гръб към нея. Сега, когато бе получил нейното уверение, че няма да изчезне, трябваше да остави дистанция между тях. Страхуваше се, че ако я погледне или й каже още нещо, би изрекъл твърде много и би разкрил плановете си.
Взел сакото и обувките си в ръка, той пристъпи към вратата и започна да я отваря. След това спря, неспособен да надмогне себе си. Обърна се и я погледна.
Тя го наблюдаваше, стройното й тяло едва прикрито от халата, цялата й душа в очите й. Усмихна му се развълнувано. Смело. Устните й оформиха думите обичам те.
Ранд почувства, че сърцето му се изпълва със сила. Закле се пред себе си, че ще намери начин. Преди да тръгне, й хвърли един последен, успокоителен поглед.
Седем дни. Седем дни, през които не знаеше нищо, освен че трябва да стои в стаята си.
Никол не беше в състояние да откаже молбата на Ранд за едноседмична отсрочка. За какво — нямаше представа. Но той действително я бе помолил — нещо, което знаеше, че гордият принц не е правил никога. Поставено по този начин, тя едва ли би могла да откаже.
През тази дълга седмица не само не бяха спали заедно, но тя почти не го и бе виждала. Частните аудиенции с кралицата, краля и дори с разгневената принцеса Зара не се бяха отразили добре на Никол. Като допълнение трябваше да понася и хвърляните крадешком погледи на дворцовия персонал.
Когато Ранд се появи на вратата й сутринта на седмия ден, Никол си бе вече събрала багажа и беше готова да тръгне. Имаше и направена резервация за самолета.
Той влезе в стаята и затвори вратата. Срещна погледа й и сърцето на Никол се сви. Видът му бе изтощен, край очите му се бяха появили ситни бръчици, бузите му бяха хлътнали. Без да е в състояние да превъзмогне себе си, изпитвайки единствено нужда да го прегърне, тя пристъпи напред и се озова в прегръдките му.
Останаха така няколко дълги мига, вкопчени един в друг. Накрая, неохотно, тя се отдръпна.
— Готова съм да се върна в Ню Йорк, Ранд — отрони тя меко, в отчаян опит да не обръща внимание на чувството в очите му.
Той стисна зъби.
— Бих предпочел да останеш.
Тя произнесе шепнешком и накъсано думите:
— Не мога.
— Ти ми даде седем дни, Никол — напомни той остро. — Това е седмият ден и той още не е свършил. Отивам в града да се погрижа за нещо. Ще уредим това, когато се върна.
— Няма нищо за уреждане. Няма да бъда твоя любовница. — Гласът й трепереше. — Не е добре така.
Той обгърна лицето й с ръце.
— Молил ли съм те за това, скъпа?
Не го беше правил. Поне не направо. Само я бе помолил да остане, макар при липсата на всякакви шансове за общо бъдеще.
— Знам, че отминалата седмица бе трудна за теб — пак заговори той. — Знам, че майка ми се опита да те накара да се почувстваш засрамена, а баща ми те уговаряше да ми станеш любовница.
Аудиенциите с двете кралски особи бяха преминали повече от ужасно. Тя нямаше какво да каже в своя защита, освен че обича Ранд с цялото си сърце. Което просто не бе достатъчно.
Той отметна един кичур от косата й.
— И разбрах, че принцеса Зара те е нахокала, че я правиш на глупачка, както тя изискано се изрази.
— Успя да ми каже някои подбрани думи, преди да си тръгне със семейството си.
Хванал брадичката й, той прокара палец по долната й устна.
— Всички тия неща няма да имат значение, Никол. Не и след днешния ден.
Обзе я трепет. Ранд замисляше нещо — нещо, което отказваше да сподели с нея.
— Защо? — Тя стисна ръката му. — Ранд, какво смяташ да правиш?
— Калдонийците твърде дълго живяха в средните векове. Смятам да ги принудя да решат дали да останат там, или да се присъединят към реалния свят. Ако искаш да наблюдаваш фойерверките, предлагам да използваш телевизора в моя апартамент. Той е единственият цветен телевизор в двореца. — Усмихна се печално, после я целуна нежно, почти целомъдрено, по устните. След това я остави и решителните му стъпки отекнаха по мраморния коридор.