Никол излезе в коридора, възнамерявайки да го последва. Но Джералд и трима други дворцови служители вече вървяха след него. Той изчезна с антуража си надолу по мраморните стъпала в дъното на коридора.
Обезсърчена, но в същото време изпълнена с неспокойна енергия от странното изказване на Ранд, Никол накрая се вслуша в съвета му. Влезе в неговия апартамент и включи телевизора.
Калдонийските медии продължаваха да отразяват кризата в двореца. На екрана видя основната зала в сградата на Великото събрание в центъра на Фортинбло, където се бяха събрали законодателите в очакване на изявление от двореца. Тъмната, огромна зала сякаш бе специално проектирана за перовете със строг вид и старомодни костюми. Масивният купол подчертаваше историческата значимост на зданието.
Сигурно там бе отишъл Ранд. Защо, запита се Никол. Приседна бавно на дивана, стиснала ръце в скута си.
Не би могло да има нещо общо с положението й в момента. Със сигурност не бе толкова егоцентрична, за да си помисли нещо такова.
Вярно, цяла седмица в страната не се обсъждаше почти нищо друго, освен личния живот на Ранд. Беше изтекла информация — както ставаше винаги — че Ранд е заел решителна позиция спрямо Зара и няма да има годеж, а семейството й се е завърнало в Омат силно раздразнено.
Още по-лошо, коментаторите и така наречените дворцови експерти бяха изпълнили ефира със спекулации относно причината за заминаването на Зара — смятана за най-надеждната и сериозна партия за брак от години. Нямаше нужда експертите да търсят далеч изкупителна жертва — това беше обикновената гражданка, госпожица Никол Олдридж, провалила бъдещето на принца.
Не всички репортери я обрисуваха в негативна светлина. Някои се спираха на ролята й в живота на принца. Други я бяха направили звездата от калдонийската приказка за Пепеляшка. Джералд й бе казал, че е отклонил не по-малко от две дузини молби за интервюта от пресата, а приятелката й от модната редакция на «Аристократи» й докладва, че дизайнерът на нейната рокля от бала е във възторг от публичността.
Дори сега коментаторите обсъждаха нейния характер и произход така, сякаш я познаваха, сякаш бе знаменитост. В каквато някак се бе превърнала.
Това, че нямаше благороден произход, бе повдигнало дискусия за изискването принцът да се жени за благородничка. Никол подозираше, че самият прессекретар на Ранд бе използвал своите контакти, за да повдигне този въпрос. Но с каква цел? Нямаше как да се заобиколят законите на Каледония и тачената цели седем века традиция. Освен това самата идея да стане съпруга на принца бе нелепа и Никол го знаеше. Това просто никога нямаше да се случи. Освен…
Освен ако той престанеше да бъде принц.
Никол стоеше вцепенена, докато гледаше как Ранд излиза да говори, стресната от скандалната възможност, която — докато слушаше думите му — започна да й се струва все по-вероятна. Той започна с обсъждане на политиката по реформите и Никол сметна, че греши — надяваше се, молеше се да греши. Докато той не заяви, че е бил вдъхновен за промените от една специална личност.
— Както знаят повечето от нашите граждани, аз заех твърда позиция относно необходимостта от модернизиране на страната — говореше Ранд спокойно, с глас, прозвучал така, че да се чуе в цялата зала. — Правех планове години наред. Обсъждах идеи. Дори говорех за нуждата от промяна. И все пак не правех почти нищо тия неща да се случат. Трябваше да дойде обикновена гражданка — каквито са повечето от вас, за да разбера колко отчаяно се нуждаем от промяна, за да оцелеем в двайсет и първия век. Да бъдем силна нация, горда с традициите си, но не и спъвана от тях.
Никол се взираше в екрана, почти спряла да диша. Той говореше за нея пред цялата нация, говореше за влиянието й върху живота си! Какво се надяваше да спечели с това?
Ранд продължи:
— Тя не само ме накара да видя какви сме станали. Тя ме вдъхнови да започна промените веднага. Тук, днес. И всеки ден. Докато се превърнем в нацията, която знам, че можем да бъдем.
Той започна да подчертава всяка дума.
— В много отношения страната ни е така скована от традициите, че изобщо не би съумяла да защити позициите си пред света. Смятам да променя това. Дори сега една такава традиция — която ме засяга лично — се обсъжда в медиите. Тя се е превърнала в такава част от нашата култура през последните векове, че е приела ранга на закон.