— Знам само, че не бих могъл да служа добре на страната си, ако ти не си до мен. Каза, че би се омъжила за мен ако…
— Ако беше обикновен човек. Разбира се! Ако беше, който да е друг, щях да се омъжа за теб на секундата!
Той се усмихна мрачно. Сложил ръка на тила й, притисна устни към нейните, сякаш в подкрепа на думите й. Макар че това стана публично, въпреки тълпата, която ги наблюдаваше, Никол се учуди, че една целувка успя да предизвика у нея такава вълна на желание. Стиснала ръката му, тя притисна устни към пръстите му.
— Толкова много те обичам — прошепна едва чуто. — Но никога не съм имала предвид… не съм искала да пожертваш трона си. Нищо друго не ти донесох, освен неприятности.
— Това не е вярно. Ти ме накара да се почувствам жив, Никол. — Той погали бузата й. — По-жив, по-въодушевен от всякога за бъдещето и възможностите на страната. Преди да дойдеш, си живеех в моя малък свят. Ти ми даде света, Никол. Моля те, омъжи се за мен!
— Не е възможно! Никога няма да ме приемат. — Тя преглътна, на очите й започнаха да парят сълзи. — Никога не съм мислела, че ще се влюбя в тебе. Ако си тръгна сега, може би няма да е прекалено късно да оправиш нещата със семейството и народа си.
— Той е и твоят народ.
Тя поклати яростно глава.
— Аз съм само една обикновена жена, Ранд. Те никога няма да ме приемат за своя принцеса.
Гласът му прозвуча дрезгаво.
— Би трябвало да го направят. Ще го направят. Те са умни хора, Никол. Ще видят, че си по-добра и по-благородна от всички онези кандидатки, които ми намери. Теб действително те е грижа за страната, Никол. Обичаш я не по-малко от мен! Каква по-добра принцеса бих могъл да имам, на каква по-добра принцеса биха могли те да се надяват? Ти си идеална за мен и за страната.
— Моля те, Ранд! — Неговото самозалъгване само засили мъката й. Никога нямаше да стане, дори не можеше да си го представи. — Никога не съм искала да бъда принцеса — довърши тя. Сложи ръка на лицето, което обичаше толкова много, разбирайки, че ще трябва да го остави завинаги. — Когато се влюбих в теб, забравих всичко, освен това, което представляваше за мен — моя най-скъп приятел. Не се влюбих в принц, влюбих се в теб. — Опита се да спре горчивите сълзи. — Един мъж, който случайно е и принц. О, Ранд, имам чувството, че съм пред пропаст, и от която и страна да падна, ще се нараня или ще нараня някой друг.
Той я притегли в прегръдките си като дете.
— Шшт, скъпа. Аз съм тук, за да те хвана.
Никол потрепери, когато той погали гърба й. Искаше да се слее с него и да забрави всичко останало.
— О, Ранд, страхувам се, че точно теб съм наранила най-много.
Той се отдръпна. В очите му светеше решителност и Никол не можа да не я забележи.
— Върни се с мен, скъпа. Каквото и да се случи, ще се изправим заедно срещу него.
Тя въздъхна и се видя как потъва в погледа му. Не беше сигурна, че трябва да рискува.
— Моля те — отрони той. Отново я молеше. — Имам нужда от теб. Никога не съм се нуждаел така от нещо или от някого.
Накрая Никол разбра. Ранд се нуждаеше от нея, за да го хване, ако паднеше. Тя откри, че кима с глава. Щеше да остане с него, докато отминеше бурята, и може би щеше да успее да го убеди да не се отказва от трона заради нея. А ако не успееше, или ако хората го отхвърлеха, той щеше да има нужда от приятел до себе си. Щеше да се нуждае от нея тогава, когато отстъпеше от подготвяната за него роля и се изправеше срещу гнева на народа.
Тя кимаше, все още разтреперана и несигурна, със съзнанието, че ще бъде главната мишена на хорската ярост. И все пак не можеше да избяга от последствията на стореното от нея. Ранд не заслужаваше такова отношение.
— Добре. Сега ела.
Ранд я побутна нежно и я насочи към входа на терминала, където търпеливо чакаше придружилият го дотук Джералд. По-нататък се сблъскаха с тълпа фотографи и репортери, идващи от другата страна. Те сигурно бяха последвали принца до летището. Докато вървяха към паркинга, Ранд закри Никол, като каза само, че ще направи изявление по-късно същия ден.
Но нищо не можеше да спре фотографите, които правеха снимка след снимка. Ранд прошепна в ухото и:
— Ще трябва да свикнеш с това, ако се омъжиш за мен. Независимо дали ще бъда на трона.
Тя кимна.
— Това е последната ни грижа, Ранд.
По пътя към града Джералд каза на Ранд, че кралското семейство го очаква в сградата на Великото събрание, тъй че той насочи лимузината към центъра на Фортинбло.
Никол едва не помоли да я върнат в двореца, но знаеше, че все някога ще трябва да се изправи срещу тях.
Пътят им отне повече от час. Трафикът бе необикновено оживен, като че ли нещо бе извело хората по улиците. Те бяха принудени да спрат на два пъти, след това трябваше да излязат на един обиколен път, за да избягнат най-оживените кръстовища.