Лоръл К. Хамилтън
Синя луна
На Шон Холсепъл, полицейски служител и сродна душа
Благодарности
На моя съпруг Джонатан, който по времето, когато завърших първата чернова на тази книга, все още ми беше само приятел.
На моята група по творческо писане „Алтернативни историци“: Том Дренън, Дебора Милитело, Рет Макферсън, Марела Сандс, Шарън Шин и Марк Съмнър. Най-добрата група по творческо писане, в която някога съм участвала.
Читателите могат да се свържат с мен на моя уебсайт: www.laurellkhamilton.org.
1
Сънувах хладна плът и чаршафи с цвят на прясна кръв. Звънът на телефона разруши съня, остави само фрагменти от него: проблясък на тъмносини очи; ръце, които се плъзгат по тялото ми; косата му, която пада върху лицето ми като ароматен, благоуханен облак. Събудих се в своя дом на километри от Жан-Клод, но с чувството, че тялото му е притиснато до моето. Напипах телефона върху нощното шкафче, взех го и смънках:
— Ало.
— Анита, ти ли си?
Беше Даниел Зееман, малкото братче на Ричард. Даниел е на двайсет и четири и е сладък като бебче. Но в него няма нищо бебешко. Някога, преди да предпочета Жан-Клод, Ричард ми беше годеник. Фактът, че бях преспала с другия мъж, осуети светските ни планове. Не че обвинявах Ричард. Не, обвинявах себе си. Това беше едно от малкото неща, за които все още бяхме на едно мнение.
Хвърлих бърз поглед към светещия циферблат на будилника. 3:10 сутринта.
— Какво е станало, Даниел?
Никой няма да ти позвъни десет минути след часа на вещиците, за да ти съобщи добри новини.
Той си пое дъх, сякаш събираше сили за следващата реплика.
— Ричард е в затвора.
Седнах и чаршафът се свлече на купчина в скута ми.
— Какво каза? — бях се разсънила напълно, сърцето ми се разтуптя, адреналинът пулсираше във вените ми.
— Ричард е в затвора — повтори Даниел.
Не го накарах да го каже отново, въпреки че ми се искаше.
— Защо?
— Опит за изнасилване — съобщи ми той.
— Какво?
Даниел повтори. Втория път не ми прозвуча по-смислено.
— Ричард е истински скаут — рекох аз. — По-скоро ще повярвам, че е убил някого.
— Предполагам, че това е комплимент.
— Знаеш какво имам предвид, Даниел. Ричард не би направил нещо подобно.
— Така е — каза той.
— В Сейнт Луис ли е?
— Не, все още е в Тенеси. Направи всичко необходимо, за да получи магистърска степен, и тази вечер го арестуваха.
— Разкажи ми какво е станало.
— Не знам със сигурност — отговори Даниел.
— Какво имаш предвид? — попитах аз.
— Не ми позволяват да го видя.
— Защо?
— Майка отиде да го види, но не ни позволиха да влезем и двамата.
— Има ли адвокат?
— Казва, че не му е необходим. Твърди, че не го е направил.
— Затворът е пълен с хора, които не са го направили, Даниел. Трябва му адвокат. В противен случай всичко опира до това на кого ще повярват — на него или на жената. Ако е местна, а той не е, значи е загазил.
— Загазил е — рече Даниел.
— По дяволите.
— Има и други лоши новини — продължи той.
Отметнах завивката и се изправих, стиснала здраво телефона.
— Казвай.
— Този месец ще има синя луна. — Изрече го съвсем тихо и не добави нищо повече, но аз разбрах какво има предвид.
Ричард беше алфа върколак. Водачът на местната глутница. Това беше единственият му сериозен недостатък. Скъсахме, защото изяде пред очите ми един човек. Това, което видях, ме накара да се втурна в обятията на Жан-Клод. Бях избягала от върколака при вампира. Жан-Клод беше Господарят на град Сейнт Луис. И определено не беше по човек от двамата. Знам, че между кръвопиец и хищник няма голяма разлика, обаче след хранене между зъбите на Жан-Клод поне не оставаха парчета плът. Малка разлика, но все пак…
Синя луна ще рече второ пълнолуние в рамките на един и същ месец. Обикновено луната не става синя, но именно оттам идва старата поговорка „когато луната посинее“1. Случва се приблизително веднъж на три години. Беше август и до второто пълнолуние оставаха само пет дни. Ричард се владееше много добре, но никога не бях чувала за върколак, пък бил той и Улфрик2, водач на глутница, който е в състояние да се пребори с преобразяването си в нощта на пълнолунието. Независимо в какво животно се превръщат, ликантропите3 си остават ликантропи. Подвластни са на пълната луна.
— Трябва да го измъкнем от затвора преди пълнолунието — отбеляза Даниел.
— Аха — съгласих се аз.
Ричард пазеше в тайна истинската си същност. Той преподаваше естествени науки на седмите и осмите класове. Ако се разбереше, че е върколак, щеше да загуби работата си. Беше незаконно да уволнят някого, защото е болен, и то от мъгляво заболяване като ликантропията, но щяха да го направят. Никой не иска на децата му да преподава чудовище. Да не говорим, че единственият от семейството на Ричард, който беше посветен в тайната му, беше Даниел. Мама и татко Зееман не знаеха нищо за нея.
1
Игра на думи на базата на английска поговорка, която означава „много рядко“, „от дъжд на вятър“. — Б.пр.
3
Хора, които са прокълнати при всяко пълнолуние да се превръщат във вълци; върколаци (мит.). — Б.пр.