— Искаш да взема доброволно част от леопардлаците в ролята на подвижни провизии?
— А аз ще осигуря малко върколаци — рече той.
— Аз съм лупа7 на глутницата и Нимир-ра8 на леопардите. Ще трябва да пуснеш и вълците с мен.
Ричард ме беше направил лупа на върколаците, докато бяхме гаджета. Така наричат приятелката на водача на глутницата, въпреки че обикновено става дума за друг върколак, а не за човек. Леопардлаците дойдоха при мен по задължение. Убих последния им водач и открих, че без него са загубени. Слабите превръщачи9 без доминиращ предводител, който да ги пази, рано или късно се превръщат в нечия храна. В случая вината за положението им беше моя и те страдаха заради мен, затова ги взех под мое покровителство. А покровителството ми, понеже не бях леопардлак, се изразяваше в заплаха от моя страна. Заплахата ми беше, че ще убия всеки, който им създава неприятности. Чудовищата в града, изглежда, й бяха повярвали, защото оставиха леопардите на мира. Когато надупчиш с достатъчно сребърни куршуми достатъчно чудовища, си спечелваш репутация.
Жан-Клод притисна слушалката на телефона до ухото си.
— Излиза, че никой не може да оскърби чудовище в Сейнт Луис, без да отговаря за това пред теб, ma petite.
Ако не го познавах добре, щях да си помисля, че ми е сърдит. Предполагам, че специално в този случай не можех да го виня.
3
Частният реактивен самолет приличаше на продълговато бяло яйце с рибешки перки. Добре де, беше по-дълъг от яйце и имаше по-заострени краища, но изглеждаше точно толкова крехък. Споменах ли, че имам лека фобия от летене? Седях със закопчан предпазен колан в удобния въртящ се стол с регулируема облегалка; седях много изправена и ровех с нокти в подложките на страничните облегалки. Нарочно бях извърнала седалката, за да не гледам през най-близкия илюминатор. За нещастие самолетът беше толкова тесен, че виждах пухкави облаци и ясно синьо небе през прозорците от отсрещната страна. Когато покрай прозореца ти се реят облаци, е трудно да забравиш, че се намираш на хиляди метри над земята и че единственото, което те дели от вечността, е тънък лист метал.
Джейсън се настани на съседната седалка и аз изскимтях. Той се засмя.
— Не мога да повярвам, че те е страх да летиш.
Той се оттласна с крака и се завъртя бавно със седалката, като дете, което си играе със служебния стол на баща си. Рядката му руса коса стигаше до раменете. Очите му бяха бледосини като небето, в което летяхме. Беше висок точно колкото мен — метър петдесет и осем, — тоест нисък за мъж. Това никога не го беше притеснявало. Носеше огромна тениска и дънки, които бяха толкова избелели, че изглеждаха съвсем светли. И маратонки за двеста долара, въпреки че изобщо не ходеше да тича, знаех го със сигурност.
Това лято бе навършил двайсет и една години. Беше ме информирал, че е зодия Близнаци и че законът вече му разрешава всичко. За Джейсън думата всичко е доста обширно понятие. Той е върколак, но в момента живее с Жан-Клод и му служи като сутрешен аперитив или вечерна закуска. Кръвта на превръщачите е по-енергийна, по-силна. Можеш да я пиеш в по-малки количества от човешката, а се чувстваш много по-добре, поне такива са моите наблюдения.
Той скочи от стола и падна на колене пред мен.
— Хайде, Анита. Какво те тревожи?
— Остави ме на мира, Джейсън. Това е фобия. В нея няма нищо логично. Не можеш да я победиш с приказки, така че просто се махни.
Той се изправи толкова бързо, сякаш си послужи с някаква магия.
— Намираме се в пълна безопасност — заподскача по пода на самолета. — Виждаш ли, здрав е.
Аз изкрещях:
— Зейн!
Зейн изникна до мен. Беше висок около метър и осемдесет, длъгнест и слаб, сякаш по костите му нямаше достатъчно плът. Косата му беше боядисана в шокиращо жълто, като неонови лютичета, беше обръсната от двете страни, а отгоре с гел беше оформена на малки твърди шипове. Носеше черен винилов панталон, който му стоеше като хлъзгава втора кожа, и жилетка в тон, без риза. Блестящи черни ботуши допълваха тоалета му.
— Викаш ли ме? — попита той с глас, който беше почти болезнено дълбок.
Ако превръщачът прекарва прекалено много време в животинския си вид, някои от физическите промени може да станат постоянни. Дрезгавият глас на Зейн и изящните долни и горни кучешки зъби в човешката му уста подсказваха, че е бил прекалено дълго леопард. Гласът можеше да мине за човешки, но зъбите — зъбите го издаваха.
9
Общо наименование на всички хора-зверове, които променят вида си от човек в звяр и обратно, шейпшифтъри. — Б.пр.