— Моля те, разкарай Джейсън от мен — процедих аз.
Зейн погледна надолу към по-дребния мъж. Джейсън не помръдна.
Зейн мина последните две крачки, които ги деляха. Бяха един срещу друг и се гледаха. Кожата ми внезапно настръхна от енергията, която се завихри около тях — енергия, която със сигурност не беше човешка.
По дяволите. Не исках да се сбият заради мен.
Зейн наведе лицето си към по-дребния мъж и изръмжа със стиснати устни.
— Без бой, момчета — предупредих ги аз.
Зейн залепи голяма влажна целувка върху устата на Джейсън.
Джейсън със смях се дръпна рязко назад.
— Ах ти, бисексуален кучи син.
— Присмял се хърбел на щърбел — рече Зейн.
Джейсън ухилен тръгна да се разхожда из самолета, въпреки че нямаше много място за обикаляне. Усетих пристъп на клаустрофобия. Тя се появи за пръв път по време на едно злощастно гмуркане, а по-късно, след като една сутрин се събудих затворена в ковчег с вампир, когото не харесвах, се засили още повече. Измъкнах се, но оттогава затворените пространства ми се нравят все по-малко и по-малко.
Зейн се плъзна на седалката до мен. Лъскавата му черна жилетка се разтвори и зърнах сребърната обица, която висеше от едното зърно на мършавите му бледи гърди.
Зейн ме погали по коляното и аз не реагирах. Той постоянно докосваше хората, без да влага нищо лично. Много от превръщачите демонстрираха открито чувствата си, сякаш бяха животни, а не хора, и имаха по-малко физически задръжки, но Зейн бе превърнал непринуденото докосване в истинско изкуство. Най-накрая осъзнах, че той докосваше другите, за да си вдъхне увереност. Зейн се преструваше на доминиращ хищник, но не беше такъв. И го знаеше въпреки привидно самоуверения си вид. Щом се озовеше в социална ситуация, при която се налагаше да бъде сам и да не докосва чужда плът, ставаше много напрегнат. Затова го оставих да ме докосне и не изроптах, както бих направила, ако ме пипне някой друг.
— Скоро ще кацнем — каза Зейн.
Ръката се махна от коляното ми. Той разбираше правилата. Позволявах му да ме докосва без повод, но не и да ме гали продължително. Бях му източник на увереност, а не гадже.
— Знам — рекох аз.
Той се усмихна.
— Но не ми вярваш.
— Да кажем, че ще се успокоя едва когато действително кацнем.
Към нас се присъедини Чери. Тя беше висока и стройна, с права, съвсем късо подстригана естествено руса коса и волево триъгълно лице. Беше със сиви сенки на очите, а очната й линия беше толкова черна, че приличаше на нарисувана с пастел. Червилото й също беше черно. Цветовете, в които се беше гримирала, според мен не й отиваха, но бяха в тон с облеклото й. Черни мрежести чорапи, винилов минижуп, черни лачени ботуши и черен дантелен сутиен под мрежеста шемизета. Беше си сложила сутиена заради мен. Сега, когато не работеше като медицинска сестра и никой не й държеше сметка как се облича, обикновено се разхождаше гола до кръста. Беше работила като медицинска сестра до момента, в който бяха открили, че е леопардлак; след това бе станала жертва на бюджетни съкращения. Може и да са били бюджетни съкращения, а може би не. Да дискриминираш някого, защото е болен, беше незаконно, но пък никой не искаше за пациентите да се грижи превръщач. Изглежда, хората смятаха, че ликантропите не могат да се контролират в присъствието на прясно пролята кръв. На някои от новите превръщачи вероятно им беше трудно, но Чери не беше нова. Тя е била добра медицинска сестра, но вече никога нямаше да бъде. Това я беше озлобило и тя се бе превърнала в курвата младоженка от планетата Хикс, сякаш дори в човешкия си вид искаше хората да знаят какво представлява — нещо различно от тях. За жалост изглеждаше като хиляди други тийнейджърки и двайсетгодишни жени, които също искаха да бъдат различни и да се отличават от масата.
— Какво ще стане, като кацнем? — попита Чери с мъркащ контраалтов глас.
Ще речеш, че гласът й е такъв, защото е била прекалено дълго с козина, но не, Чери просто имаше този прекрасен, дълбок, сексапилен глас. Би могла да стане успешна секс телефонистка. Тя седна по турски на пода до краката ни, при което късата й пола се повдигна достатъчно, за да видим, че чорапите й стигат до бедрата, но все пак прикриваше останалото. Понеже полата й беше ужасно къса, надявах се отдолу да е с бельо. Аз не бих могла да нося нещо толкова късо, без да ми лъсне задникът.
— Ще се свържа с брата на Ричард и ще отида в затвора — рекох аз.
— А ние какво ще правим? — попита Зейн.
— Жан-Клод каза, че ни е намерил квартира, така че вие отивате в квартирата.
Те се спогледаха. Погледите им бяха многозначителни.