— Какво? — попитах аз.
— Един от нас трябва да те придружи — каза Зейн.
— Не, смятам да вляза там, като покажа разрешителното си на екзекутор. По-добре да съм сама.
— А ако Господарят на града е заповядал на хората си да те чакат? — попита Зейн. — Той ще разбере, че смяташ да посетиш затвора още днес.
Чери кимна.
— Може да има засада.
Прави бяха, но…
— Вижте какво, не го приемайте лично, но приличате на фигури от сватбена торта за садомазохисти. Ченгетата не обичат хора, които изглеждат като… — не знаех как да им го кажа, без да ги обидя.
Ченгетата са практични хора. Не се впечатляват от екзотични личности. Виждали са какво ли не и са претръпнали. Повечето екзотични личности, които срещат, са от лошите. Скоро полицаите решават, че всеки, който изглежда екзотично, е от лошите, и точка.
Ако влезех в полицейския участък с Туидъл-пънк и Туидъл-курва10, антените на полицаите щяха веднага да щръкнат. Те щяха да разберат, че не съм точно това, за което се представям, и това щеше да усложни нещата. Трябваше да опростим нещата, а не да ги усложняваме.
Бях облечена с всекидневните дрехи на екзекутор на вампири. Нови, още неизбелели черни дънки, пурпурна риза с къси ръкави, черно сако, черни маратонки „Найк“, черен колан, за който бяха закачени халките на презраменния ми кобур. Браунингът се намираше под лявата ми мишница, където усещах добре познатия натиск. Носех три хладни оръжия. Два сребърни ножа в привързани към китките ми кании и едно острие в ножница, разположена по дължината на гръбнака. Дръжката стърчеше и се налагаше да я крия с косата си, но косата ми беше достатъчно гъста и тъмна, за да я скрива успешно. Третото острие приличаше на къс меч. Бях го използвала само веднъж по предназначение — да пронижа в сърцето един леопардлак. Тогава върхът изскочи от гърба му. Освен това под ризата ми висеше сребърен кръст за извънредни случаи, така че бях подготвена да се изправя дори пред мечколак. А в чантичката на кръста имах резервен пълнител с нормални патрони, в случай че попаднех на някоя побесняла фея. Среброто беше безполезно срещу тях.
— Ще дойда с теб — Натаниел се мушна иззад Чери и се намърда между стената на самолета и краката ми.
Облегна мощно рамо на бедрото ми и усетих приятната му тежест. Нямаше начин да седне до мен и да не ме докосне. Винаги се опитваше да ме докосне, при това го правеше толкова изкусно, че никога не ми даваше повод да се оплача.
— Не мисля така, Натаниел — му рекох.
Той обгърна с ръце коленете си и попита:
— Защо не?
Беше облечен най-обикновено с дънки и тениска, но иначе… Косата му беше тъмнокестенява, почти махагонова. Захваната отзад на опашка, тя се спускаше като вълна от коприна чак до коленете му.
Натаниел вдигна към мен бледоморавите си като великденска трева11 очи. Дори да си отрежеше косата, очите пак щяха да му създават проблеми. Той беше нисък за мъж и беше най-младият сред нас, само на деветнайсет години. Имах силни подозрения, че още не е спрял да расте. Някой ден късото му тяло щеше да стане пропорционално на раменете, които бяха широки и много мускулести. Натаниел беше стриптийзьор в „Престъпни удоволствия“, леопардлак и бивша мъжка проститутка. Аз бях сложила край на това. Понеже бях кралица на леопардлаците, можех да им заповядвам. И им наредих нито един леопардлак да не работи като проститутка. Габриел, бившият им водач, бе играл ролята на техен сводник. Превръщачите могат да понесат доста наранявания и да оцелеят. Габриел бе измислил как да печели пари от това. Беше започнал да дава под наем котенцата си на садо-мазо обществото. Хората, които обичаха да причиняват болка, му бяха плащали доста щедро. Когато го видях за пръв път, Натаниел беше в болница, защото един клиент се беше поувлякъл и едва не го беше убил. Това, разбира се, се беше случило след смъртта на Габриел. Леопардлаците се бяха опитали да запазят клиентелата си, без да има кой да ги защитава от нея.
Зейн бе пробвал да замести Габриел като сводник и бияч, но не се беше оказал достатъчно силен за целта. Бе допуснал да пребият почти до смърт Натаниел и не бе успял да го защити.
Натаниел можеше да вдигне от лежанка цял роял, но си оставаше жертва. Той обичаше болката и искаше някой да го командва. Искаше да има господар и правеше всичко възможно този господар да стана аз. Можеше да измислим нещо по въпроса, но да бъда негов господар — или господарка — явно включваше да правим секс, а това не ме привличаше.
— Аз ще те придружа — каза Джейсън.
Той седна до Чери и облегна гальовно глава на рамото й. Тя се отдръпна от него и се сгуши по-близо до Натаниел. Не ставаше дума за сексуално привличане, просто превръщачите предпочитаха да се сближават и да влизат в интимни отношения с представители на своя вид. Смяташе се за нещо като обществен гаф да се гушкаш с друг вид животно. На Джейсън обаче не му пукаше. Чери беше женска, а той флиртуваше с всички от женски пол. Нищо лично, просто така беше свикнал.
10
Игра на думи. Анита визира близнаците Туидълдъм и Туидълди от романа „Алиса в огледалния свят“ на Луис Карол. Имената им са нарицателни за двама души, които са си лика-прилика. — Б.пр.
11
В САЩ съществува обичай великденските яйца да се слагат в кошница, пълна с изкуствена трева, направена от цветна хартия. — Б.пр.