Когато казах, че Ричард е истински скаут, нямах предвид само нравствената му същност.
Към нас се запъти един мъж. Беше почти объл в кръста и носеше работнически гащеризон с петна от масло по коленете. Изпод шапката му с козирка се подаваше бяла коса. Очилата му бяха с квадратни стъкла и черна рамка. Докато крачеше към нас, мъжът бършеше ръце в някакъв парцал. Изражението на лицето му беше любезно и любопитно. Погледът му се измести от мен и се стрелна към спътниците ми, които слизаха един по един от самолета. После към ковчезите, които тъкмо разтоварваха от багажното отделение. Ашър беше в единия. Деймиън — в другия.
Ашър беше по-могъщият от двамата, но няколко века по-млад. Преди да умре, Деймиън е бил викинг, нямам предвид футболния отбор12. Бил е истински нашественик, мародер, въоръжен с меч. Една нощ нападнал погрешен замък и тя го пленила. Дори да е имала някакво име, не съм го чувала. Била вампир-господар и владетелка в земите си — еквивалентът на Господар на града, когато на стотици мили околовръст няма град. Тя пленила Деймиън една лятна нощ преди хиляда години и го задържала. Той беше на хиляда години, но в съзнанието си го усещах като два пъти по-млад вампир. Бях решила, че е стотици години по-млад, защото не можех да приема, че някой може да съществува толкова дълго и да не стане по-могъщ и страховит. Деймиън беше страховит, но не колкото хилядолетен вампир. Той никога не е бил нещо повече от това, което бе и сега — трети или четвърти заместник в продължение на цяла вечност. Жан-Клод се споразумял за свободата на Деймиън, когато станал Господар на града. Откупил го. Нямах представа колко е струвал, но знаех, че не е било малко. Тя не е искала да се раздели с любимия си паж.
Мъжът каза:
— Бих се здрависал с вас, но работя по самолетите. Човекът на господин Найли ви чака в сградата.
Намръщих се.
— Господин Найли?
Той се намръщи на свой ред.
— Не сте ли от хората на господин Найли? Майло каза, че ще дойдете днес.
Той погледна към сградата отзад, оттам излезе висок мъж. Кожата му имаше цвят на кафе с две сметани. Косата му беше подстригана на пластове, така че изящно изваяното му лице беше открито. Носеше костюм, който бе по-скъп от повечето коли. Той се взря в мен и аз усетих мъртвешката тежест на погледа му въпреки разстоянието, което ни делеше. Липсваше само надписът „бияч“ на челото му.
— Не, не сме хората на господин Найли.
Това, че ни беше объркал, ме накара да се зачудя кой е господин Найли. Чу се глас:
— Това са хората, които очаквам, Ед.
Беше Джамил, един от личните телохранители на Ричард. Телохранителите му бяха кръстени на Скол и Хати — вълците, които преследват слънцето и луната в скандинавската митология. Когато ги настигнат, ще настъпи краят на света. Фактът, че телохранителите на водача са кръстени на същества, които ще доведат до гибелта на всичко, би трябвало да ви подсказва нещо за обществото на върколаците. Джамил играеше ролята на Скол за глутницата на Ричард, което означаваше, че е негов главен телохранител. Той беше висок и строен като танцьор, с широки рамене и изразени мускули — грациозна машина от плът. Беше с бял потник и свободен бял панталон с обърнати тесни маншети, шит по поръчка. Черни тиранти красяха горната половина на тялото му в тон с лъснатите му до блясък черни обувки. През едното си рамо беше преметнал бяло ленено сако. Тъмната му кожа блестеше на фона на белите дрехи. Косата му стигаше до кръста и беше сплетена на плитки, украсени с бели мъниста. При последното ни виждане мънистата бяха разноцветни.
Ед погледна назад към Джамил.
— Щом казваш.
Той ни изостави и се върна в главната постройка, не че това имаше някакво значение.
— Не знаех, че си тук, Джамил — рекох аз.
— Аз съм телохранителят на Ричард. Къде бих могъл да бъда?
Прав беше.
— Къде беше в нощта, когато уж е нападнал жената?
— Казва се Бети Шафър.
— Разговарял ли си с нея?
Той се облещи.
— Вече е обвинила в изнасилване хубав почтен бял младеж. Не, не съм разговарял с нея.
— Можеше да направиш опит да се впишеш в обстановката.
— В радиус от петдесет мили има само двама чернокожи и аз съм единият — каза Джамил. — Няма начин да се впиша в обстановката, Анита, затова не съм се и опитвал.
Усетих в думите му скрит гняв. Зачудих се дали е имал неприятности с местните. Изглеждаше ми много вероятно. Той не беше просто афроамериканец. Беше висок, хубав и атлетичен. Това само по себе си беше достатъчно, за да го направи „популярен“ сред тукашните селяни. Дългите му расти13 и убийствената му представа за мода ме наведоха на мисълта, че може да е осквернил последния хомофобски бастион на белите мъже. Знаех, че Джамил си пада по момичета, но бях готова да се обзаложа, че на много от местните мъжаги им е трудно да го повярват.
12
Професионалният футболен отбор на Минеаполис, Минесота, се нарича „Викингите на Минесота“. — Б.пр.
13
Растите представляват кичури коса, които са сплъстени и усукани. Най-лесният начин да се направят е като спре да се реши косата след като стане дълга. По естествен начин къдравите коси автоматично получават този вид. По вярванията на последователите на растафари това е древна прическа, напомняща грива на лъв, която трябва да придаде сила и мъжество на носителя си. — Б.пр.