— Предполагам, че това е другият афроамериканец — нарочно не посочих Майло.
Той ни наблюдаваше с непроницаем, но прекалено напрегнат вид. Биячът винаги разпознава друг бияч и той вероятно изпитваше същото любопитство към Джамил, което ние изпитвахме към него. Какво търси професионален бодигард в дълбоката провинция?
Джамил кимна.
— Да, това е другият.
— И този не се вписва в обстановката — отбелязах. — Кой е той?
— Казва се Майло Харт. Работи за човек на име Франк Найли, който би трябвало да пристигне днес.
— Вие двамата да не сте си бъбрили?
— Не, но Ед знае всички новини.
— Защо му е бодигард на Франк Найли?
— Той е богат — отвърна Джамил, сякаш това обясняваше всичко, а може и така да беше. — Ще дойде тук, за да участва в някакви сделки за земи.
— И всичко това ти го каза механикът Ед?
— Джамил кимна.
— Той обича да си бъбри дори с мен.
— Бре! Пък аз те мислех за поредния празноглав красавец.
— Джамил се усмихна.
— Върша си работата, стига Ричард да ми позволи.
— Какво означава това?
— Означава, че ако ми беше позволил да го наглеждам, както трябва да прави изрядният Скол, изобщо нямаше да се стигне до обвинението в изнасилване. Щях да съм свидетел и нямаше да е само неговата дума срещу нейната.
— Може би трябва да поговоря с госпожица Шафър.
— Все едно ми четеш мислите, маце.
— Знаеш ли, Джамил, ти си единственият, който някога ме е наричал маце. Сигурно има някаква причина за това.
Усмивката му стигна до ушите.
— Ще гледам да го запомня.
— Какво се случи с Ричард, Джамил?
— Имаш предвид дали го е направил?
Поклатих глава.
— Не, аз знам, че не го е направил.
— Излезе на среща с нея — каза Джамил.
Изгледах го.
— Какви ги говориш?
— Ричард се опитваше да ти намери заместничка.
— И?
— И излизаше на срещи с всичко живо.
— Само срещи? — попитах аз.
Джамил премести сакото от рамото върху едната си ръка и започна да приглажда плата, без да ме поглежда.
— Отговори на въпроса ми, Джамил.
Той погледна към мен, почти щеше да се усмихне, сетне въздъхна.
— Не, не бяха само срещи.
— Спял е с когото му падне?
Трябваше да попитам. Джамил кимна.
Поразмишлявах за чутото секунда-две. Двамата с Ричард спазвахме целомъдрие години наред, всеки го беше решил поотделно. Аз несъмнено бях променила начина си на живот. Нима очаквах, че той ще остане непорочен, след като самата аз не бях? Влизаше ли ми в работата какви ги е вършил? Не, не ми влизаше. Така че свих рамене.
— Той вече не ми е гадже, Джамил. Освен това е голямо момче — свих отново рамене, понеже не бях съвсем сигурна как се чувствам, след като знаех, че Ричард е правил безразборен секс. Стараех се с всички сили да не изпитвам нищо, защото нямаше значение как се чувствам. Животът си беше негов и аз не бях част от него, не и по този начин. — Не съм тук, за да разследвам сексуалния живот на Ричард.
Джамил кимна по-скоро на себе си.
— Добре. Бях се притеснил.
— Какво, опасяваше се, че ще се ядосам, ще избухна и ще го зарежа да се оправя сам?
— Нещо такова — каза той.
— Правил ли е секс с жената, която му е предявила обвинение?
— Ако под това разбираш полов акт, не. Тя е човек — рече Джамил. — Ричард не се чука с хора. Страхува се, че са твърде крехки.
— Мисля, че току-що каза, че е спял с госпожица Шафър.
— Правеха секс, но без сношение.
Не бях девствена. Знаех, че има алтернативни варианти, но…
— Защо се е задоволявал по алтернативни начини с хората? Защо… защо не по стандартния начин?
— Сношението може несвоевременно да освободи звяра в нас. Не ти трябва да знаеш какво се случва, когато си с човек, който не подозира какъв си, и се преобразиш, докато си върху него или вътре в него — по лицето му премина сянка и той отвърна очи.
— Говориш така, сякаш ти се е случвало — отбелязах аз.
Той ме изгледа бавно и този път във вида му имаше нещо плашещо, сякаш си вдигнал очи и си видял, че решетките между теб и лъва в зоологическата градина изведнъж ги няма.
— Не е твоя работа.
Кимнах.
— Прав си, извинявай. Напълно си прав. Въпросът беше прекалено личен.
Но информацията беше интересна. Веднъж бях помолила Ричард да пренощува при мен. Да правим секс. Но той ми беше отказал — нямало да е честно да правим секс, преди да съм видяла как се превръща във върколак. Трябваше да се науча да приемам спокойно гледката. Но аз не успях, не и когато започна да кърви и да се гърчи върху мен. И сега се почудих дали отлагането не се е дължало донякъде на страх, че може да ме нарани. Възможно е.