Джейсън продължи да се обръща на една страна, бавно, сантиметър по сантиметър. Докато завърши завъртането си с облекчение, вече бях направила пълна обиколка на стаята и се бях озовала отново до крака на леглото. Двамата с Джамил бяха преместени в къщата на Мериан, така че всички ранени да са на едно място. Роксан беше в коридора, охранявана от Бен. Очевидно бях поела в себе си достатъчно от силата на Ричард, за да се страхуват от нов сблъсък между нас. Не бях сигурна кого охраняваше Бен — нея от мен или обратното. Доктор Патрик беше в кухнята и разбъркваше яхнията, която Мериан ни беше оставила. Зейн и Чери също бяха някъде тук, но всички останали превръщачи бяха отишли в лупанара. Възнамеряваха да довършат прекъснатата снощи церемония. Браво на тях.
Ашър беше някъде в къщата. Не знаех къде, а и не ме интересуваше. Бяха се случили прекалено много неща за прекалено кратко време. Нуждаех се от малко време, за да се съвзема. Време, което едва ли щеше да ми се даде. На вратата се почука.
— Кой е? — попитах аз.
— Деймиън.
— Махай се.
— Дошъл е вампир и с него един от заместниците на шериф Уилкс. Казват, че трябва да говорят с теб или с Ричард. Не било свързано с полицейската работа.
Това ме заинтригува. Спрях да обикалям и отворих вратата. Деймиън беше със същата жилетка, само че копчетата й бяха скъсани от Барнаби. След смъртта на Ники Барнаби беше прекратил схватката и беше отлетял нанякъде. Костюмът на Деймиън беше черен под ярката светлина и с него кожата му изглеждаше невероятно бяла.
— Какви бяха точните им думи? — попитах го аз.
— Че имат съобщение за вас двамата от Франк Найли.
— По дяволите — изругах тихо аз.
— В момента са в кухнята при доктор Патрик и Ашър.
— Кажи на Роксан и на Джамил, че лошите са тук. Аз ще сляза долу да говоря с тях.
— Мъжът е въоръжен с пистолет — предупреди ме Деймиън.
— Аз също — тръгнах по коридора и вампирът ме последва. Джейсън извика от вратата:
— Чакайте ме.
— Настигни ни, ако можеш, Джейсън. Нямам намерение да те чакам, докато слизаш по стълбите.
— Не позволявай да я убият, Деймиън — рече той.
Извиках му през рамо:
— Ще направи това, което аз му кажа — след едночасови размишления за всичко, което бях научила, настроението ми не се беше подобрило.
Изтрополих надолу по стълбите. Деймиън ме следваше като безшумна сянка. Защо Уилкс и хората му не бяха нападнали мястото? Бях очаквала да започнат да стрелят по нас, ако открият, че още не сме напуснали града. Какво съобщение можеше да ни носят от Найли? И откъде се беше взел вампирът? Долф не беше споменал, че Найли пътува с вампир. А щеше непременно да го спомене, защото мразеше вампири. Имах толкова много въпроси, но този път щях да науча отговорите им почти веднага. Колко ободрително.
Кухнята изглеждаше нормално. Бяха почистили кръвта от линолеума и бяха сменили дантелената покривка на масата с нова. Заместник Томпсън седеше на един от кухненските столове. Беше с цивилни дрехи, не носеше униформа. На стола до него седеше висок слаб вампир, който виждах за пръв път. Доктор Патрик се беше настанил на стола срещу тях с гръб към коридора. Последният стол беше зает от Натаниел. Той не откъсваше очи от вампира.
Зейн стоеше прав, с гръб към мивката. Ашър се беше облегнал на кухненския бюфет толкова близо до Томпсън, че можеше да го докосне, ако протегне ръка, и да му попречи с лекота да извади пистолета си. Въпросният пистолет беше 10-милиметрова берета в презраменен кобур. Когато беше на работа, Томпсън носеше същото оръжие, само че в различен кобур. Беше лекомислено от негова страна да допусне Ашър толкова близо, но той явно не мислеше така.
Заместникът ме посрещна с усмивка, която беше самоуверена и високомерна, сякаш се намирах точно където е искал и не можех да направя нищо по въпроса. Какво ставаше?
— Как ме открихте? — попитах го аз.
Той посочи с палец вампира.
— Господарят на града ни каза, че все още усеща присъствието ти тук. Вампирите му ни помогнаха да те проследим. Очевидно си по-лесна за намиране от приятеля ти. Има нещо в силата ти, което ги привлича.
Погледнах към вампира. Лицето му беше безизразно, бледо и празно. Имаше тъмносиви очи и права черна коса. Тя беше подстригана късо и сресана нагоре и назад в стил Помпадур. Прическа, популярна през петдесетте, която отговаряше на вътрешното ми усещане за вампира. Той беше станал жив мъртвец преди не повече от петдесет години.