— Къде са те?
— Затворили сме ги на сигурно място — каза заместникът.
— Не знаех какво са направили — рече вампирът. — Нямах представа, че са осакатили семейството на третия член на вашия триумвират.
Поклатих глава.
— Виждаш ли какъв е проблемът, Доналд? Когато си играеш с лоши хора, не можеш да контролираш лошотията им. Значи вие двамата просто оставихте Даниел и Шарлот там, зарязахте ги.
— Да — рече Томпсън. — Старият Дон ме докара с колата си.
Взирах се в пръста. Не можех да откъсна очи от него. Накрая вдигнах поглед към Доналд.
— Значи и двамата знаете къде са.
Доналд изцъкли очи. Прошепна:
— Аз не знаех.
Ашър пристъпи напред и сложи ръце върху раменете на Томпсън.
Заместникът не се разтревожи.
— Ако с нас се случи нещо, страданията им ще бъдат още по-големи. Майката на Ричард е привлекателна жена. Ще бъде жалко да се загрози.
Доналд каза:
— Съжалявам за това, което са направили, но моите заповеди са същите. Трябва да напуснете територията ни още тази нощ.
— Обади се по телефона. Кажи им, че се предаваме. Кажи им да не ги мъчат, защото си тръгваме.
Томпсън се ухили самодоволно.
— Не, никакви телефони. Разполагаме с два часа. Ако не се върнем навреме, ще започнат да й режат части, които няма да увредят само машинописа й.
Кимнах и извадих браунинга. Насочих го и едновременно стрелях. Дори не помнех да съм се прицелвала. Главата на вампира избухна в облак от кръв и мозък. Тялото му се килна назад и падна заедно със стола.
Ашър задържа Томпсън на мястото му. Кръвта на вампира беше оплискала лицето на заместника. По челото му се стичаше нещо по-гъсто от кръв. Той се помъчи да го изтръска, но Ашър не му позволи.
Извадих пистолета от кобура под мишницата на Томпсън и насочих браунинга към челото му.
Той спря да се съпротивлява и впери поглед в мен. Трябва да призная, че не му липсваше смелост. Беше оплискан с кръв и мозък, един вампир го държеше, той гледаше дулото на пистолета и въпреки това не показа капчица страх.
— Убий ме и няма да постигнеш нищо, само ще ги нарежат на парчета.
— Кажи ми къде са, Томпсън, и ще отида да ги взема.
— Майната ти! Така или иначе ще ме убиеш.
— Давам ти дума, че, ако ни кажеш къде са и ги намерим живи, ще ти подаря живота.
— Не ти вярвам, кучко.
— Проблемът да си предател, да си човек, на когото не може да се разчита, отрепка, Томпсън, е, че започваш да мислиш всички останали за същите като теб. — Сложих браунинга на предпазител и го прибрах в кобура. Той проследи движенията ми с озадачена физиономия. — Аз държа на думата си. Искаш ли да живееш, или не?
— Найли и Линус Бек са много по-страшни от теб, пиленце.
Беше ме нарекъл кучка и пиленце. Или беше глупак, или…
— Опитваш се да ме накараш да те убия.
— Ако проговоря, с мен е свършено. И Найли няма просто да ме застреля.
Томпсън вдигна очи към мен и по погледа му разбрах, че вече се мисли за мъртвец. Въпросът беше кой и как щеше да го убие. Явно предпочиташе да съм аз и да го направя още сега, вместо Найли да го убие по-късно.
— Той не се страхува от смъртта — каза тихо Ашър.
Кимнах:
— Не се страхува.
— Можем да извикаме ченгетата — предложи Джейсън.
— Щом не се страхува от вас, момчета, няма да се уплаши и от щатските полицаи — стоях и се взирах в Томпсън. — Не знам какво да правя с теб, но ще ти кажа какво няма да правя. Няма да седя тук в продължение на два часа и да гледам как се нижат минутите. Няма да оставя Даниел и Шарлот да умрат.
— Тогава напусни града — рече заместникът.
— Видях се с Найли, Томпсън. Наистина ли очакваш да повярвам, че той ще ги освободи?
— Каза, че да.
— Вярваш ли му? — попитах.
Томпсън ме гледаше.
— Аз — не.
Пръстите на Ашър стискаха раменете на мъжа, сякаш вампирът го масажираше.
— Има и по-страшни неща от смъртта, Анита. Стига да можеш да ги понесеш.
Погледнах красивото му печално лице, но не можах да разгадая изражението му.
— Какво си намислил?
— Око за око — каза вампирът.
Вгледах се в кристалносините му очи и оставих идеята да разцъфне в съзнанието ми като някакво ужасяващо цвете. Много хора, които не се страхуват от бързата смърт с куршум, пребледняват при мисълта за мъчения. Аз съм една от тях. А сега опираше именно до мъчения.
— Вярвам, че ако бъдем безмилостни заместникът до половин час ще ни каже къде са — рече Ашър. — Аз ще свърша мръсната работа. От теб се иска само да ми дадеш благословията си.
Томпсън изглеждаше обезпокоен.