— За какво говорите, по дяволите?
— Джейсън — рекох аз.
Той дойде и застана до мен. Сведе очи към онова, което лежеше на масата. Не каза нищо, но по лицето му потекоха сълзи. Беше прекарал много неделни вечери в къщата на семейство Зееман.
— Можеш да ни помогнеш, ще държиш Томпсън.
Джейсън застана от другата страна на заместника и притисна едната му ръка към масата. Ашър все още го държеше за раменете.
Погледнах към вампира и кимнах:
— Направи го.
— Деймиън, бъди така добър и ми донеси нож. Най-добре онзи с назъбеното острие.
Деймиън се обърна безмълвно и закрачи през кухнята. Двамата със Зейн започнаха да отварят наред чекмеджетата.
— Какво ще правите? — попита Томпсън.
— Познай — рекох му аз.
— Не съм й отрязал нищо на кучката. Изобщо не съм ги докосвал. Беше онзи особняк — наемникът на Найли. Линус Бек. Той й отряза пръста. Той го направи. Аз не съм направил нищо.
— Не се притеснявай, Томпсън. Ще стигнем и до Линус. Но в момента само с теб разполагаме.
Деймиън взе големия касапски нож с назъбено острие. И тръгна към масата.
Томпсън започна да се дърпа. Беше трудно да го удържат седнал.
— По-добре го свалете на пода — рекох аз.
Натаниел се притече на помощ. Сложиха заместника по лице на пода, държаха го за ръцете, а Натаниел му хвана краката. Томпсън беше едър и силен мъж, но не можеше да се бори с тях. Те бяха прекалено силни. Много по-силни от него.
Заместникът се разкрещя:
— Майната ви!
Деймиън подаде ножа на Ашър:
— Аз ще го държа.
Докоснах Деймиън по ръката и поклатих глава:
— Не, аз ще го направя.
Вампирът ме изгледа.
— Имам си правило: никога не искай от другите нещо, което не си готов да направиш. Ако аз самата не мога да го направя, значи няма изобщо да го правим. Ще измислим друг начин.
Джейсън вдигна очи от мъжа, който се мяташе в ръцете му.
— Няма друг начин.
Никога не бях виждала такава ярост в очите му.
— Ще можеш ли да го направиш? — попитах. — Ще можеш ли да го нарежеш?
Джейсън бавно закима.
— Заради това, което е в кутията, съм готов да му отхапя шибаните пръсти един по един.
Изглежда, говореше сериозно, та си помислих, че изобщо не го познавам.
— Можем да го направим, Анита — обади се Ашър. — Няма да ни коства нищо.
— Ще ни коства, Ашър. Ако сме готови да сторим такова зло, това би трябвало да ни притеснява.
— Това не е зло — възрази Ашър. — Това е нещо практично. И справедливо.
Протегнах ръка към ножа.
— Зло е и всички го знаем. А сега ми дай ножа. Или аз ще го направя, или ще измислим нещо друго.
Деймиън остана неподвижен, стиснал ножа в ръка.
— Позволи ми да го направя вместо теб, Анита, моля те.
— Дай ми проклетия нож.
Той ми го подаде, защото нямаше друг избор. Коленичих до Томпсън.
— Къде са те, Томпсън?
— Не, не! Найли ми каза какво ме чака, ако ви помогна. Той е напълно откачен.
— Почакай — рече Зейн. Беше намерил малък касапски сатър. — Това ще свърши по-добра работа.
— Благодаря — взех го и проверих тежината му на дланта си. Не бях сигурна, че съм способна да го направя. Дори не бях сигурна, че исках да съм способна да го направя. Всъщност знаех, че се надявам да не съм способна. Но ако наистина щяхме да го правим, трябваше да го направя аз. Трябваше да го направя или да измислим нещо друго. Пръстът на Шарлот Зееман лежеше в кутията. След по-малко от два часа щяха да й отрежат още нещо. Бях убила вампира и бях изпръскала Томпсън с кръв и мозък, но той отказваше да проговори. Беше зъл кучи син, но не се огъваше. А Шарлот и Даниел нямаха време да го чакат да се огъне. Трябваше да го пречупим, и то бързо. Имах причини да го направя. Важни причини, истински причини. И все пак не знаех дали съм способна.
— Ще започнем с един пръст, Томпсън. Също като Линус — казах аз.
Той се разпищя:
— Недей, моля те, недей! О, Боже, не го прави!
Ашър беше притиснал с почти цялата си тежест опаката страна на дланта на мъжа и го беше принудил да разпери пръсти.
— Кажи ми къде са и това няма да се случи — рекох аз.
— Найли каза, че ще ме разпорят и ще ме накарат да изям собствените си вътрешности. Каза, че вече го е направил с един човек в Маями. И аз му вярвам.
— Аз също му вярвам, Томпсън. Но ти не вярваш, че ние сме способни да го направим, нали? Не вярваш, че сме толкова луди като Найли.
— Никой не може да се мери по лудост с Найли.
Вдигнах сатъра.
— Грешиш — и застинах.
Не можех да замахна. Не можех да го направя. Даниел. Шарлот.
— Найли изнасили ли вече Даниел? — попитах с толкова безизразен глас, че сякаш говореше някой друг.
Томпсън спря да се бори. Остана да лежи неподвижно. После завъртя очи нагоре.