— Ще мина по заобиколен път, за да стигнем до бунгалата.
— Джамил, какво става?
Чери направи всичко възможно да потъне в седалката, но когато си висока като манекенка и се намираш по средата, е трудно да се престориш на невидима. Това движение ми подсказа, че тя също знае. И двамата знаеха нещо, което ми беше неизвестно.
— Чери, кажи ми какво става.
Тя въздъхна и леко се изпъна.
— Ако с теб се случи нещо, Жан-Клод ще ни убие.
Намръщих се.
— Не разбирам.
— Нямаше как самият той да дойде — намеси се Джамил. — Това щеше да се приеме като военен акт. Но се тревожи за теб. Каза ни, че ако допуснем да те убият и той смогне да понесе смъртта ти, ще ни убие, всички до един — докато говореше, зави по чакълен път, който беше толкова тесен, че клоните на дърветата се блъскаха в микробуса.
— В какъв смисъл всички! — попитах аз.
— Всички нас — отговори Джамил. — Ние сме твоите телохранители.
— Мислех, че си телохранител на Ричард.
— А ти си неговата лупа, неговата самка.
— Ако си истински бодигард, не можеш да охраняваш двама души. Не и едновременно.
— Защо? — попита Чери.
Погледнах към Джамил. Той не каза нищо, затова отговорих аз.
— Защото трябва да поемеш куршумите, предназначени за определен човек, и именно в това се състои работата на бодигарда.
Джамил кимна.
— Да, в това се състои работата на бодигарда.
— Наистина ли мислиш, че някой ще стреля по Анита?
— Това с куршумите е метафора — каза Джамил. — Няма значение. Куршуми, нож, нокти, каквото и да е, аз ще го поема.
Той спря на отбивка на пътя с чакълена настилка в началото на обширна поляна. Из поляната бяха пръснати малки бели четвъртити бунгала, сякаш някой беше взел „Мотел 6“14 и го беше нарязал на парчета. Видях неонова табела, която бледнееше на дневната светлина, с надпис: „Бунгала Синя луна“.
— Анита е нашата Нимир-ра. Тя е тази, която трябва да ни защитава, не обратното — заяви Чери.
Точно така. Бях взела Зейн и Чери не заради уменията им като телохранители, а защото нямаха нищо против да споделят кръвта си с вампири. Повечето леопардлаци не искаха да бъдат донори. Явно смятаха, че да бъдеш кървав коктейл за вампири е по-лошо от проституирането. Не бях сигурна, че споделям тяхното мнение, но нямах намерение да ги принуждавам, щом не искаха. Аз самата не дарявах кръв, а спях с един от немъртвите.
— Не — казах. — Не съм се съгласявала на подобно нещо. Мога да се грижа сама за себе си, много благодаря — отворих вратата, но Джамил се пресегна и ме хвана за ръката. Китката му изглеждаше много тъмна спрямо бледата ми кожа. Извърнах се съвсем бавно и го погледнах. Погледът ми не беше приятелски. — Пусни ме.
— Анита, моля те, ти си едно от най-коравите човешки същества, които познавам. Ти си най-опасната жена, която някога съм срещал — стискаше достатъчно здраво, за да усетя огромната сила на китката му. Вероятно можеше да вдигне слон, стига да не мърда прекалено много. И със сигурност можеше да ми строши ръката. — Но ти си човешко същество, а тези, с които си имаш работа, не са.
Погледнах го право в очите. Чери седеше неподвижно между нас, приклещена наполовина от тялото му.
— Пусни ме, Джамил.
Натискът се увеличи. Щеше да ми стане ужасна синина.
— Само този път, Анита. Стой по-кротко, или заради теб ще умрем всички.
Джамил се беше пресегнал през седалката, през Чери. Аз седях на крайчеца, половината ми задник висеше във въздуха. И двамата не бяхме много устойчиви. Той ме беше стиснал за предмишницата, на не особено удобно място за хващане.
— Вие, косматковци, непрекъснато забравяте, че силата не е достатъчна. Важен е лостовият механизъм.
Той се намръщи неразбиращо. Стисна ме толкова силно, че беше на път да ми причини сериозна травма.
— Не можеш да се бориш с това, Анита.
— Какво искаш? Да кажа „предавам се“?
Джамил се усмихна.
— Да, добре, кажи „предавам се“. Признай, че този път не можеш да се погрижиш за себе си.
Оттласнах се с крака, така че внезапно се озовах извън микробуса, а Джамил бе принуден да издържи цялата тежест на тялото ми с една ръка. Предмишницата ми се изплъзна от пръстите му. Изхлузих се на земята и посегнах към острието на гърба ми, без да правя опит да се изправя. Дясната ми ръка се стрелна към браунинга, но знаех, че не мога да успея навреме. Разчитах, че Джамил няма да ме убие. Правехме демонстрация на сила. Ако грешах, щях да умра.
Джамил се метна през седалката с протегнати към мен ръце, убеден от своя страна, че не бих му пръснала главата. Знаеше, че имам пистолет. Третираше ме като превръщач, който е наясно с правилата. Не убиваш без сериозна причина. Биеш се до кръв, но не убиваш.