Някой ме докосна по ръката и аз така се стреснах, че си глътнах езика. Сърцето ми се качи в гърлото и за момент дъхът ми секна.
— Анита, Джейсън е. Добре ли си?
Другата врата беше отворена и Патрик не се виждаше никакъв. Чух, че някой се приближава откъм моята страна на микробуса. Беше Натаниел. Той потропа леко по стъклото. Свалих го.
— Всички, които бяхме отзад, слязохме — каза той.
Кимнах.
— Остави ни за миг — рече Джейсън.
Натаниел се върна зад микробуса, без да каже нищо. Беше свикнал да се подчинява на заповеди.
— Анита, кажи ми какво става.
— Нямам какво да ти казвам.
— От няколко минути се взираш в празното пространство. Сякаш не си тук. Имаме нужда от теб за предстоящата работа. Даниел и госпожа Зееман се нуждаят от теб.
Главата ми се завъртя бавно към него сякаш по собствена воля. Погледнах го.
— Тази вечер направих за тях всичко възможно. Направих повече от възможното.
— Но не сме приключили, докато не ги спасим.
— Знам. Да не мислиш, че не знам? Ако не ги изкарам оттам живи, всичко, което направих, се обезсмисля.
— И какво си мислиш, че си направила? — попита той.
Поклатих глава.
— Ти видя.
— Аз помагах, нали го държах.
— Съжалявам.
Джейсън сложи ръце на раменете ми и ме разтърси леко.
— По дяволите, Анита, съвземи се. Не е в стила ти да бъдеш ужасена. Ти си образцов воин. Убиваш и продължаваш напред, защото така трябва.
Отблъснах го.
— Аз измъчвах човек, Джейсън. Принизих го до жалко създание, което се гърчеше на пода, скимтеше от болка и ужас. И тъкмо това исках. Исках да страда заради онова, което са причинили на Шарлот и Даниел. Исках го — поклатих глава. — Ще сторя всичко, което се очаква от мен тази нощ, но не ме упреквай, ако ми е трудно да се държа нормално. В края на краищата съм жена, не съм супергерой.
— Не си супергерой? — възкликна Джейсън и притисна ръка към гърдите си уж изненадан. — И си ме заблуждавала през всичките тези години!
Думите му ме накараха да се усмихна, а аз не исках да се усмихвам.
— Престани.
— Какво да престана? Да те окуражавам? Или може би животът трябва да спре, защото си направила нещо ужасно? Аз ще ти кажа каква е същинската ужасна истина, Анита. Независимо какво правиш и колко зле се чувстваш после, животът продължава. На живота не му пука, че съжаляваш, че си разстроена, че си объркана и че страдаш. Животът просто продължава и ти също трябва да продължиш, ако не — сядай насред пътя и се самосъжалявай. Но не те виждам в тази роля.
— Аз не се самосъжалявам.
— Ти не си съсипана заради Томпсън. Съсипана си от това, което направи, и от начина, по който се чувстваш. Пет пари не даваш за Томпсън. Разкайваш се и се измъчваш, защото се мислиш за чудовище. Достатъчно съм се нагледал на същото от Ричард. Не искам и от теб. Така че се стегни. Имаме да спасяваме хора, за които ни е грижа.
Изгледах го.
— Знаеш ли какво ме мъчи в действителност?
— Не, какво?
— Не се чувствам зле заради това, че насякох Томпсън. Той си го търсеше.
— Така е — съгласи се Джейсън.
— Никой не заслужава да бъде измъчван, Джейсън. Никой не заслужава нещата, които му причинихме… които му причиних. И мозъкът ми не спира да го повтаря. Не спира да ми повтаря, че трябва да се чувствам виновна, че трябва да съм ужасена. Че това трябва да ме съсипе. Но знаеш ли какво?
— Какво? — попита Джейсън.
— Няма да ме съсипе, защото единственото, за което съжалявам в момента, е, че не съобразих да му отрежа хуя и да го запазя като сувенир за майката на Ричард. Не е достатъчно, че го убих, че го измъчвах. Семейство Зееман са като прословутото семейство Уолтън. Самата мисъл, че някой може да промени това, да ги съсипе завинаги, ме вбесява до такава степен, така ме вбесява, че ми иде да извърша убийство. Иде ми да ги убия всичките. И то без капка разкаяние — изгледах го в мрака. — А човек все за нещо трябва да се разкайва, Джейсън. Мога да убивам, без да ми мигне окото. А сега мога да измъчвам, без да изпитвам угризения. Превърнала съм се в чудовище, но ако това е цената да спася семейството на Ричард, съм щастлива да я платя.
— Сега по-добре ли се чувстваш? — попита Джейсън.
— Да. Аз съм чудовище, но в името на благородна кауза.
— За да спася майката на Ричард, съм готов да извърша много по-ужасни неща от клъцване на няколко пръста — заяви той.
— Аз също.
— Тогава да го направим — каза Джейсън.
Слязохме от микробуса и тръгнахме да го направим.