44
Всички бяха потънали в гората като камъни, хвърлени в тъмните води на езеро. Дори Бен, който носеше Роксан, беше изчезнал. Вървях между дърветата с по-бавна, човешка крачка. Натаниел ме следваше като добре обучено куче. Донякъде ми се искаше да беше тръгнал с другите. Чувствах се неудобно в компанията му, защото, въпреки че беше в добра физическа форма и беше леопардлак, не бях сигурна, че трябва да го въвличам в битка.
Той клекна внезапно и ме дръпна надолу. Коленичих до него с пистолет в ръка. Натаниел посочи надясно и аз също чух — някой се промъкваше през храстите. Не беше от нашите.
Доближих уста до ухото му.
— Заобиколи ги в гръб, които и да са. Подкарай ги към мен.
Той кимна и изчезна между дърветата. Аз се прикрих зад голямо дърво, използвайки го като щит. Планът ми беше да заплаша противника с браунинга и да науча какво става в къщата.
Някой ахна и хукна с всички сили. Усетих движението между дърветата, въпреки че не виждах нищо. Превръщачите бяха подгонили някого към мен. Натаниел беше намерил другите и им беше предал нареждането ми. Ако се случеше да е някой невинен турист… нямаше да мога да измисля оправдание. Е, ами както и да е.
Някаква мъжка фигура мина шумно между дърветата и се стрелна покрай мен. Наложи се да сграбча въпросния за ръката и да го блъсна в дървото, за да му привлека вниманието. Мушнах цевта на пистолета под брадичката му и едва тогава разбрах кого съм хванала. Беше медиумът Хауърд.
— Не ме убивай — изпъшка той.
— Защо?
— Мога да ти помогна.
— Тогава започвай да говориш.
— Майло и заместниците на Уилкс са горе и спорят кой да убие мъжа.
Забих цевта в гърлото му и го накарах да се изправи на пръсти. От трахеята му излезе гъргорене.
— Хубаво ли ти беше с Шарлот Зееман? Добре ли те задоволи?
Хауърд се опита да каже нещо, но дулото му пречеше. Поколебах се дали да не продупча гърлото му и да го оставя да умре, задавен в собствената си кръв. Но си поех дълбоко въздух и охлабих достатъчно натиска, за да може да говори.
— Боже, не съм докосвал жената. Не съм докосвал нито един от двамата. Аз съм ясновидец, за Бога. Не бих могъл да понеса допира до някой, който в момента е изнасилван или измъчван.
Повярвах му. А и светът не беше достатъчно голям, за да се скрие от мен, ако по-късно се разбереше, че е излъгал. Знаех със студена увереност, че щеше да си плати, ако е виновен.
— Каза, че Даниел е в къщата. А къде е Шарлот?
— Найли и Линус я отведоха, за да призоват демона с кръвта й. Ще накарат демона да претърси земята за копието. Найли планира да си замине тази нощ.
— Не можеш да търсиш свещена реликва с демон — отбелязах аз.
— Линус смята, че подобно богохулство ще се хареса на неговия господар.
— Ти защо бягаш, Хауърд?
— Няма никакво копие. Излъгах.
Охлабих още малко натиска на пистолета в гърлото му и примигнах.
— Какви ги говориш?
— Знаеш колко е трудно да си изкарваш прехраната като ясновидец. Изпълват те безчет ужасяващи спомени, а накрая започваш да работиш за полицията почти без пари. Използвах способностите си, за да се харесам на заможни хора, които не спазват стриктно закона. Обещавах им неща, които не съществуват. А не им подхожда после да се жалват в полицията. Пък и не биха могли да се оплачат, че са били измамени с нещо крадено. Схемата ми работеше безотказно. Мамех само отрепки. Винаги се получаваше.
— Докато не срещна Найли — казах аз.
— Той е луд. Ако открие, че съм го изиграл, ще ме убие и ще остави Линус да нахрани онова нещо с душата ми.
— Задник такъв. Те ще убият Шарлот, за да намерят нещо, което изобщо не съществува.
— Знам, знам и съжалявам. Наистина много съжалявам. Не подозирах на какво е способен. О, Боже, пусни ме. Остави ме да избягам.
— Ще ни помогнеш да влезем в къщата. Ще ни помогнеш да спасим Даниел.
— Няма да смогнете да спасите и двамата — каза Хауърд. Всеки момент ще убият мъжа и ще принесат жената в жертва. Ако ви помогна да проникнете в къщата, няма да се доберете навреме до жената и тя ще умре.
Роксан се появи от другата страна на дървото, ей така, като по магия. Хауърд зяпна.
— Не бъди толкова сигурен — рече тя.
Отвори уста и тракна вълчите си зъби току до лицето му. Хауърд изпищя.
Лупата заби дългите си нокти в дървото от двете страни на медиума и остави дълги бразди в кората. Хауърд припадна.
Оставих го на Роксан, вампирите и Бен. Когато се свестеше, медиумът щеше да им помогне да влязат в къщата и да спасят Даниел. А междувременно аз щях да спася Шарлот. Нямаше да правим избор. Никакво той или тя. Щяхме да спасим и двамата. Наложих си да повярвам в това и хукнах през черната гора. Освободих онази сила в мен и я запратих напред, хвърлих я като мрежа, за да уловя… слабата, притеснителна миризма на зло. С това щях да ги предупредя за пристигането си, но нямах друг избор. Бягах така, както бях тичала по-рано този ден с Ричард. Бягах така, сякаш земята ми подсказваше накъде да тичам, а гората се разтваряше гостоприемно пред мен. Бягах сляпо в мрака, но нямах нужда да гледам. Усетих, че Ричард тича към нас. Усетих паниката му и хукнах още по-бързо.