— Вече е късно, Анита. Закъсня.
Шарлот започна да пищи през напъханата в устата й кърпа. Пищеше отново и отново всеки път, щом си поемеше дъх.
Погледнах към центъра на поляната и видях, че в кръга се беше появило нещо ново. Не бях сигурна дали чернотата му пречеше да го видя ясно, или то си променяше вида като пушек. Беше малко по-високо от човек, може би около два метра и половина. И толкова тънко, сякаш беше сглобено от клечки. Краката му бяха по-дълги от нормалното и препънати по неестествен начин. Осъзнах, че колкото по-дълго наблюдавам нещото, толкова по-плътно става. Имаше дълъг змийски врат, извит назад като шията на чапла, и клюн вместо уста. Дори и да имаше очи, не можех да ги видя. Лицето на нещото изглеждаше сляпо и недооформено.
— Закъсня — повтори Найли.
— Не, не съм — тръгнах през поляната.
Сега, когато демонът се беше появил, Найли звучеше ужасно самоуверено:
— Само Линус може да го върне там, откъдето идва. Ако го нараниш, нищо няма да го спре да погълне хубавата Шарлот.
Не му обърнах внимание, защото знаех, че демонът така или иначе е призован, за да изяде Шарлот. Нека си мислят, че вярвам в намерението им да я спасят. Нека си мислят, че все още имат полза от нея като заложник. Исках да се приближа достатъчно, за да разгледам кръга, в който бяха затворили майката на Ричард.
Шарлот беше спряла да пищи. Чувах гласа й през кърпата, но вече не пищеше, а говореше. Силна жена, много силна.
Демонът тръгна покрай очертанията на кръга, като изплющя с дълга, тънка, подобна на камшик опашка. Докато обикаляше окръжността като затворник, проучващ килията си, възбудата му прогресивно нарастваше.
— Кръгът е затворен — каза Линус. — Трябва да следваш заповедите ми.
Демонът му изсъска и звукът отекна болезнено в черепа ми. Той се обърна и се втренчи в мен, въпреки че нямаше очи. Вече бях до очертанията на кръга. Видях, че Шарлот е затворила очи и внезапно осъзнах какво прави. Молеше се.
Застанах на колене до кръга. Не го усещах. А това означаваше, че той няма власт над мен. Не можеше да ми попречи да вляза в него, нито да ме задържи в себе си.
— Тя е непорочна, Линус. Има чисто сърце и душа. Не е подходяща за жертвоприношението.
— Непорочните са рядко и хубаво угощение за моя господар.
— Не, не можеш да нахраниш това нещо с душата й, Линус. Тя е предопределена и това нещо не може да я докосне.
Демонът се отдръпна възможно най-далеч от Шарлот. Не изглеждаше доволен.
— Дай му заповед, Линус — каза Найли.
— Предлагам ти жертвоприношение от плът, кръв и душа. Приеми моя дар и изпълни повелята ми.
Демонът се размърда и надвисна над Шарлот. Щракна с клюн до лицето й и тя изпищя. Молитвите й секнаха и съществото се изсмя — звук, който приличаше на стържене на метал.
— Това е защитен кръг срещу злото, нали, Линус? Само срещу злото.
— Ти си некромант — рече Найли. — Ти си зло.
— Не вярвай на всичко, което си чул или прочел, Найли.
Демонът протегна към луната пръсти: пръсти, които завършваха с черни остриета. Шарлот отвори очи и изкрещя. Сега трябваше да кажа „Отче наш“, но не можех да си спомня думите. Помнех единствено за Рождеството.
— „В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си — пристъпих в кръга. Не ми се случи нищо. Той можеше да възпира единствено злото. А аз не бях зла. — И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много.“
Демонът затрака с клюн към мен и размаха острите си като бръсначи нокти подобно на перки на вентилатор, но не ме докосна.
— „И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци — коленичих и започнах да развързвам Шарлот. Щом извадих кърпата от устата й, тя зарецитира заедно с мен: — Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ.“
Прегърнах голото тяло на Шарлот. Тя се притисна в мен и се разплака, а аз се разплаках заедно с нея. И разбрах, че е крайно време да напуснем кръга, защото помнех само още три стиха.
— „И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.“
Шарлот не можеше да стои на краката си и се наложи едва ли не да я нося. Когато наближихме очертанията на кръга, се спънахме и демонът се нахвърли върху нас, като щракаше ужасяващо с клюн.
— „И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше… — рецитирах като молитва и не откъсвах очи от грижливо очертания кръг — Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“64