Вече не бях ужасена. Рейна смяташе, че ще бъде страхотно да го изчука, докато умира. Долепих устни върху неговите и открих, че са студени и сухи. Притиснах уста към неговата и усетих как огънят от мен се влива в него.
Напипах раните на гърдите му и ги погалих, после плъзнах пръстите си вътре. Медицинската служителка се опита да ме откъсне от Натаниел, но Джейсън и някой друг я издърпаха. Продължих да бъркам в раните, докато Натаниел не отвори очи и не изстена от болка. Клепките му потрепнаха и видях светловиолетовите му очи, които изглеждаха много бледи на изкуствената светлина. Той погледна нагоре, но не ме видя, не виждаше нищо.
Покрих лицето му с нежни целувки, всяка от които ме изгаряше. Върнах се към устата му и вдишах в нея. Когато се отдръпнах, погледът му се проясни. Той пошепна едва чуто:
— Анита.
Възседнах го и сложих ръце върху голите му гърди. Проникнах в раните му, но не с пръсти, а с нещо отвътре. Усетих всички поражения. Раздвижих увреденото му сърце с топлината, която извираше от ръцете ми, потъваше в кожата му и изпълваше плътта му.
Изгарях жива. Трябваше да му предам топлината. Трябваше да споделя с него тази енергия. Отдръпнах ръце от раните му и започнах да си разкопчавам ризата. Свалих я и я захвърлих в тревата, но заради ремъците на презраменния кобур не можах да съблека бюстието. Някакви ръце ми помогнаха да ги изхлузя от раменете си. Кобурът увисна и се удари в бедрото ми. Разкопчах колана и май Мериан ми помогна да го извадя от гайките. Във всеки случай именно тя ми попречи да си сваля панталона. Рейна изръмжа в главата ми.
Някой ме погали по гърба и разбрах, че е Ричард. Той коленичи отзад над краката на Натаниел, но без да го докосва. Притегли ме назад към себе си. Внезапно осъзнах, че цялата глутница ни наблюдава. Върколаците ни бяха заобиколили като стена от лица и тела.
Ръцете на Ричард изхлузиха ножницата от гърба ми. После намериха закопчалката на сутиена и я разкопчаха. Понечих да изроптая и да го спра, но той ме целуна по раменете, плъзна устни по гърба ми и свали сутиена. След това прошепна: „По-успешно ще е, ако кожата ти е гола.“ У ликоите, които ни наблюдаваха, се надигна трептяща енергия, изпълни ги и се изля върху мен. Мунинът я погълна и силата му нарасна толкова много, че щях да се пръсна.
Ричард наведе тялото ми към Натаниел. Голите ми гърди се опряха в неговите — допир на кадифена кожа до разкъсаната плът. Потръпнах и топлината се изля през голата ми кожа. Отначало имах чувството, че голото ми тяло се приплъзваше о неговото в локва пот, после плътта поддаде. Срутих се върху него с въздишка и телата ни сякаш станаха пластични, течни. Те се сляха в една плът, в едно тяло, аз сякаш потънах в гърдите му. Усетих как сърцата ни се докосват като две пулсиращи течности. Излекувах сърцето му и затворих плътта му с плътта си.
Устата на Натаниел намери моята и силата премина между нас като дихание, кожата ми настръхна и вече не усещах нищо, освен ръцете, с които ме прегръщаше, четата му под моята, ръцете, с които го прегръщах, и далечното присъствие на Ричард и останалите върколаци. Усетих, че всички те ми отдават своята енергия, своята сила, и я приех. А някъде в далечината като насън усетих Жан-Клод. Почувствах как студената му сила се съединява с нашата и я укрепва: живот, който се ражда от смъртта. Събрах всичката тази сила и я втъкнах в Натаниел, а той откъсна уста от моята и извика. Усетих как тялото му се отпуска под моето, после удоволствието му се плисна по кожата ми, а аз го прехвърлих към чакащата глутница. Взех енергията им, а им върнах наслада.
Мунинът ме напусна сред вълна от слисани гласове. Рейна никога не е била способна да черпи сила от другите. Това беше мое постижение. Дори злата кучка от Запада не би успяла да задоволи толкова души накуп. Изправих се, все още възседнала Натаниел. Той ме погледна с люляковите си очи и се усмихна. Прокарах ръце по гърдите му и не намерих никакви рани, само заздравяващи белези. Все още изглеждаше блед и имаше нездрав вид, но щеше да оцелее.
Ричард ми подаде ризата, която бях захвърлила. Облякох я на голо и я закопчах. Нямах представа къде е останалата част от облеклото ми. Джейсън държеше презраменния ми кобур и ножа, а това беше най-важното.
Когато понечих да се изправя, залитнах, но Ричард ме задържа изправена. Тръгнахме през тълпата. Минавахме покрай върколаците, а те ме докосваха и плъзгаха ръце по мен. Нямах нищо против, пък и не ме интересуваше. Прегърнах Ричард през кръста и реших, че тази нощ съм готова да понеса всичко. Щях да мисля за станалото утре или дори вдругиден.