Телефонът иззвъня. Вдигнах го и чух гласа на Белисариус.
— Ще ни види в комплект. Надявам се, че когато пристигнете тук, вече ще разполагам с някаква информация — и затвори.
Поех си дълбоко въздух през носа и го издишах рязко през устата.
— Какво има? — попита Джейсън.
— Нищо.
— Нервна си, защото ще се виждаш с Ричард.
— Не се прави на шибан умник.
Той се ухили.
— Съжалявам.
— Съжаляваш друг път — казах аз. — Да вървим.
Тръгнахме.
6
Пътуването до Майъртън отне повече време от нормалното, защото бях зад волана на непознат микробус и карах по много тесни пътища. Това ме изнервяше. Накрая Джейсън каза:
— Може ли аз да шофирам? Ще стигнем, преди да се мръкне.
— Затваряй си устата! — наредих му аз.
Той млъкна и се усмихна.
Най-накрая пристигнахме. Градът се състоеше от една главна улица, която беше павирана и приличаше подозрително на двулентова магистрала, оградена от постройки. Имаше светофар и втори, много по-малък чакълен път; на места под настилката му се виждаше червеникава пръст. Благодарение на единствения светофар в града беше невъзможно човек да не види двете заведения за бързо хранене и семейния крайпътен ресторант, който беше по-претъпкан и от „Деъри Куин“17. Или храната беше добра, или тукашният „Деъри Куин“ не струваше.
Джамил ми беше обяснил как да стигна до полицейското управление. Караш по главната улица, после завиваш надясно. Няма начин да пропуснеш завоя. Когато някой каже подобно нещо, обикновено става едно от двете. Или е прав и мястото се забелязва от пръв поглед, или е скрито и ненамираемо без подробна карта, на която да е отбелязано с „X“.
На светофара завих вдясно. Микробусът мина през дупка на пътя и се разклати като голям звяр, който минава през вода. Щеше ми се да съм зад волана на моя джип. Чакъленият път беше истинската главна улица на града. От едната му страна се издигаха постройки с висок дървен тротоар пред тях. Забелязах бакалия и дърводелски магазин, в който се продаваха мебели ръчна изработка. Отпред беше изложен люлеещ се стол, по чиято дървена рамка още имаше места, покрити с груба сива кора. Много провинциално. Много шик. Друг магазин предлагаше билки и домашно приготвено сладко, въпреки че по това време на годината никой не яде сладко. От другата страна на улицата имаше къщи. Те не бяха в новия архитектурен стил на Средния запад, който се срещаше и в много части на Юга. Къщите бяха предимно едноетажни, с основи от сгуробетон или червен камък. Стените им бяха облицовани с дървени плочки, които варираха от светлосиво до сиво. В двора на едната имаше стадо керамични елени и градински джуджета, бяха много и сигурно се продаваха.
В края на улицата започваше планински склон, обрасъл толкова гъсто с дървета, че приличаше на зелена завеса. Щяхме да навлезем отново в гората, а още не бях видяла нещо, което да прилича на полицейско управление. Страхотно.
— Трябва да е точно тук — обади се Джейсън.
Погледнах в огледалото за задно виждане, уверих се, че няма коли, и спрях.
— Виждаш ли нещо, което аз не виждам? — попитах го аз.
— Шанг-Да — отговори той.
Обърнах се към него.
— Какво?
— На верандата в края на улицата.
Погледнах натам, накъдето гледаше. Висок мъж седеше прегърбен на сгъваем стол. Беше бос, с бяла тениска, джинси и ниско нахлупена шапка с козирка. Слънчевият загар контрастираше силно с бялата му фланелка. В големите си длани държеше кутия газирана вода или може би бира. Освежително питие рано сутрин.
— Това е Шанг-Да. Вторият телохранител на нашата глутница. Той е Хати, а Джамил е Скол.
Аха. Започвах да схващам.
— Той охранява Ричард, следователно полицейското управление трябва да е някъде наблизо.
Джейсън кимна.
Погледнах прегърбената фигура. На пръв поглед мъжът не изглеждаше особено опасен. Сливаше се доста добре с околната обстановка, докато не си дадох сметка, че по тениската му няма нито едно петънце и е чисто нова. Джинсите му имаха ръб, сякаш бяха гладени с ютия, а тенът му не се дължеше единствено на слънцето. Но чак когато повдигна много бавно глава и погледна право към нас, разбрах какъв добър актьор е. Дори от това разстояние се забелязваше, че погледът му е обезпокоително напрегнат. Осъзнах, че внезапно бяхме привлекли цялото му внимание, а той не беше реагирал по друг начин, освен да помръдне леко глава.