— Двамата с Мейдън май се спогаждате доста добре, госпожице Блейк.
— Ченгетата обичат да се държат гадно. Номерът е да не го приемаш лично и да не им оставаш длъжен.
— Дано го запомня.
Вдигнах очи към него.
— На вас може и да не ви свърши работа. Вие сте адвокат, при това заможен.
— А и не съм красива жена — отбеляза той.
— Така е, въпреки че красотата невинаги е предимство, когато си имаш работа с полицаи.
Белисариус кимна.
Мейдън излезе от отсрещната врата. Усмихваше се, сякаш беше видял или чул нещо смешно. Каквото и да беше, със сигурност на мен нямаше да ми е забавно.
— Казах на Зееман, че има прекалено хубаво гадже за шибан перверзник.
— Обзалагам се, че не сте му казали точно това — рекох аз.
Той кимна.
— Попитах го защо му е притрябвало да изнасилва друга жена, след като има такова сексапилно гадже.
— А той какво отговори? — попитах, като се помъчих да запазя лицето си напълно безизразно.
— Каза, че не сте му гадже.
Кимнах.
— Нали ви казах.
Мейдън отвори широко вратата и ни махна да влезем.
— Когато поискате да си тръгнете, натиснете звънеца.
Минахме покрай него, а той подхвърли:
— Забавлявайте се — и ни заключи вътре.
Сигурно бяха сключили сделка за купуването на бяла боя, защото цялото помещение беше бяло, дори подът. Сякаш попаднах в снежна виелица. Двете разположени едно над друго легла, решетките на малкия прозорец, дори тоалетната и мивката бяха бели. Единствено клетката, която заграждаше килията от три страни, беше различна на цвят. Ричард седеше там и ни гледаше.
Седеше върху долното легло. Косата му се спускаше на гъсти вълни и почти скриваше лицето му. Под силната бяла светлина на лампите над главите ни косата му изглеждаше по-тъмна от обичайния й медно кафяв цвят, почти червеникавокафява. Беше облечен в измачкана бледозелена официална риза, ръкавите й навити върху мускулестите му предмишници. Тъмнокафявият му панталон беше намачкан — очевидно беше спал с него. Той изправи високото си сто осемдесет и два сантиметра тяло. Ризата се изопна на раменете и бицепсите му. Беше натрупал маса от последното ни виждане, а и преди си беше доста мускулест. Някога щеше да ми достави огромно удоволствие да сваля тази риза и да видя какъв е под нея, да прокарам длани по тези прекрасни гърди и силни ръце. Но това беше преди, а сега ситуацията беше коренно различна. Ричард се приближи до решетките и ги обгърна с пръсти.
— Какво правиш тук, Анита?
Гласът му не прозвуча толкова ядосано, колкото се опасявах. Звучеше почти нормално и стегнатата топка в стомаха ми се стопи.
Белисариус се отдалечи от нас. Седна на масата пред килията и започна да вади някакви документи от куфарчето си. Правеше се на много зает, за да ни осигури цялото възможно уединение. Много мило от негова страна.
— Чух, че си в беда.
— И дойде да ме спасиш? — попита.
Тъмнокафявите му очи се взираха в мен, изучаваха лицето ми. Косата му беше паднала пред очите. Той я прехвърли назад с болезнено познат жест.
— Дойдох да ти помогна.
— Не се нуждая от помощта ти. Не съм го извършил.
Белисариус се намеси:
— Обвинен сте в изнасилване, господин Зееман.
Обърнах се и го изгледах.
— Мислех, че е обвинен в опит за изнасилване.
— Докато ви чаках, започнах да чета документацията по случая. Щом получих разрешението на господин Зееман да действам като негов адвокат, ми бе осигурен достъп до архивите. При гинекологичния преглед не е открита сперма, но има следи от проникване. Проникването е достатъчно, за да бъде обвинен в изнасилване.
— Не съм имал полов акт с нея — каза Ричард. — Не сме стигали толкова далече.
— Но сте излизали заедно — обадих се аз.
Той ме погледна.
— Да, така е — в гласа му долових гняв.
Престорих се, че не съм го забелязала. Вероятно и аз щях да съм кисела, ако съм в затвора по скалъпено обвинение. По дяволите, щях да съм кисела даже и да съм извършила това, за което ме обвиняват.
— Проблемът, господин Зееман, е, че без проби от сперма не можете да докажете убедително, че не сте насилили госпожица Шафър. Обвинението може и да е скалъпено, но е добре скалъпено. Срещали сте се многократно с тази жена. Тя е излязла с вас и се е прибрала пребита — той прелисти една от папките. — Влагалището е с кръвонасядания, има разкъсвания. Дори да не е било изнасилване, било е много грубо.
— Беки каза, че й харесва да е грубо — каза тихо Ричард.
— Как се стигна до обсъждане дали харесва грубия секс? — намесих се аз.
Той ме погледна открито в очите, готов да избухне, ако аз избухна.