— Искаше да ме вкара в леглото си.
— Какви бяха точните й думи? — попита Белисариус.
Ричард поклати глава.
— Не си спомням точно, но й казах, че се страхувам да не й причиня болка. Тя ми отговори, че ако харесвам грубия секс, тя също си пада.
Отдръпнах се от него и се загледах в затворената врата. Не ми се слушаше тази история. Обърнах се и видях, че ме гледа, очите ни се срещнаха.
— Затова ли се съгласи да дойдем двамата? За да чуя всички подробности?
Ричард издаде рязък звук, почти като смях, но пълен с горчивина. Направи странна гримаса. Преди можех да разгадая мислите по лицето му, по погледа му. Сега не можах. Понякога си мисля, че никога не съм го познавала, че и двамата сме се заблуждавали.
— Ако искаш подробности, ще ги чуеш. Не за Бети, а за Луси, за Кери и за Мира. Особено за Кери и за Мира. Мога да ти разкажа с подробности за тях.
— Чух, че си бил доста зает — рекох аз.
Гласът ми беше по-тих, отколкото бих искала, но нормален. Нямаше да се разплача.
— Кой те повика тук, Анита? Кой не ми се подчини?
През стаята премина първата вълна от тъмна енергия, от която настръхнах. Понякога забравям какъв е в действителност Ричард. Той се прикрива по-успешно от всеки друг ликантроп, когото познавам. Погледнах към Белисариус. Не ми се видя разтревожен. Чудесно, значи не можеше да я усети. Но аз можех. Силата полази по кожата ми като топъл вятър.
— Никой не е нарушил заповедите ти, Ричард.
— Някой ти е казал.
Той се вкопчи в решетките. Знаех, че може да ги изтръгне от пода. Можеше да пробие дупка в задната стена, стига да пожелае. Ако още не бе избягал от килията, то беше, защото не искаше да разваля маскировката си. Кротък гимназиален учител по естествени науки не би могъл да огъне решетки от стомана.
Приведох се към решетките, понижих глас. Свръхестествената му енергия облъхна кожата ми.
— Наистина ли искаш да обсъждаме това сега пред непознатия?
Ричард се наведе на свой ред, опря чело в стоманените пръчки.
— Той е мой адвокат. Не трябва ли да знае?
Приближих се още повече, можех да го пипна през решетките. Исках да го докосна. В момента ми се струваше нереален.
— Толкова ли си наивен?
— Досега не са ме арестували.
— Не, винаги арестуваха мен.
Той почти се усмихна. Енергията понамаля. Звярът в него започна да се прибира под перфектното си прикритие.
Хванах хладните метални пръчки, плъзнах ръце под неговите.
— Сигурно ти е хрумвало как някой ден може би ще трябва да ми дойдеш на свиждане в затвора, но изобщо не си допускал, че е възможно да стане обратното.
Ричард се подсмихна.
— Да, щях да ти донеса кекс с ножовка в него.
Усмихнах се.
— На теб не ти е нужна ножовка, Ричард — плъзнах ръце върху неговите. Той стисна леко пръстите ми. — Трябва ти добър адвокат като този, когото ти водя.
Той се дръпна от решетките.
— Защо ми е адвокат, след като съм невинен?
Белисариус отговори:
— Обвинен сте в изнасилване. Съдията отказа да ви пусне под гаранция. Ако не успеем да оборим историята й, ви очакват от две до пет години, моето момче, и то ако извадим късмет. Снимките са в папката. Била е пребита, при това лошо. Тя е малка русокоса сладурана. Ще отиде в съда облечена като любимата на всички учителка от втори клас. Онази, в която тайно сте били влюбени и е миришела на сапун „Айвъри“. — Той се изправи и тръгна към нас, без да спира да говори. — Ще ви подстрижем косата…
— Ще му подстрижете косата! — възкликнах аз.
Белисариус се намръщи.
— Ще ви подстрижем косата и ще ви облечем прилично. Хубаво е, че сте привлекателен и сте бял, но сте едър и изглеждате доста силен. — Той поклати глава. — Не е нужно да доказваме, че сте невинен, господин Зееман. Трябва да докажем, че госпожица Шафър е виновна.
Ричард свъси вежди.
— Какво имате предвид?
— Трябва да я представим като вавилонската блудница. Но първо ще поискам да ви пуснат под гаранция, защото това е първото ви престъпление. По дяволите, даже нямате глоба за неправилно паркиране. Ще ги накарам да ви пуснат под гаранция.
— Колко време ще ви отнеме? — попитах го аз.
Белисариус ме изгледа строго.
— Има ли фатален срок, за който не съм уведомен?
Двамата с Ричард се спогледахме като по команда. После той отвърна „да“, а аз „не“.
— Добре, кое от двете, да или не? Има ли нещо, което трябва да знам?
Ричард ме погледна, после отговори:
— Не, мисля, че няма.
Това не се хареса на Белисариус, но той не настоя.
— Добре, младежи. Ще приема думите ви на доверие, но ако нещо, което не трябва да знам, внезапно ми се стовари, хич няма да ми е весело.
— Няма подобна опасност — рекох аз.