— Ще се опитам да преглътна разочарованието си — казах аз.
Той ме възнагради с кратка усмивка и се изправи.
— Ще се наложи да заключа вратата след вас, защото приемната ще остане празна.
— Ще заключите Белисариус заедно с Ричард?
— Само за малко — той ни отвори вратата и изчака да излезем отвън.
— Не обичам игрите, Мейдън. Какво става, по дяволите?
Отговори без усмивка:
— Ако способният ви адвокат успее да освободи гаджето ви под гаранция, на негово място бих напуснал града.
— И да наруши гаранцията?
— Близките му са тук почти от нощта, в която беше арестуван. А преди това бяха учените, с които работи. Чудесни почтени граждани, готови да свидетелстват. Но чудесните почтени граждани няма вечно да са тук.
Мейдън ме гледаше в очите. Изчаках с надеждата, че ще приключи с намеците и ще ми каже какво става, дявол да го вземе. Той не каза.
Кимнах.
— Благодаря, Мейдън.
— Няма за какво — и заключи вратата след нас.
Ръката ми не беше на ръкохватката на браунинга, а би трябвало. Но щеше да е глупаво да извадя оръжието в хубавата августовска утрин в град с по-малко население от обитателите на студентско общежитие.
— Какво беше всичко това? — попита Джейсън.
— Не измъкнем ли Ричард, той ще пострада. Единствената причина, поради която все още не е пострадал, е, че наоколо е имало прекалено много свидетели. Прекалено много хора, които да задават въпроси.
— Ако ще действат ченгетата — почуди се Джейсън, — Мейдън защо ни предупреждава?
— Може би не му харесва да участва. О, по дяволите, не знам. Но това означава, че някому е нужно Ричард да е в затвора.
7
Един пикап спря отсреща на улицата пред малката сива къща, където беше Шанг-Да. От задната му част изскочиха четирима мъже. В купето имаше поне още един. Той се измъкна от невидимата за нас странична врата и мъжете се наредиха в полукръг пред верандата. Един от тях държеше бейзболна бухалка.
— Я гледай — рече Джейсън. — Как мислиш, ако потропаме на вратата и поискаме съдействие от полицията, дали ще го получим?
Поклатих глава.
— Мейдън вече ни помогна. Предупреди ни.
— Колко мило от негова страна, направо съм трогнат — рече той.
— Аха — отговорих аз.
Тръгнах към отсрещната страна на улицата. Джейсън ме последва на няколко крачки зад мен. Мислех усилено. Аз имах пистолет, а те може би нямаха.
Но ако убиех някого, щях да нощувам при Ричард. Правната система в Майъртън май не беше особено благосклонна към пришълците.
Шанг-Да се беше изправил на верандата и гледаше надолу към мъжете. Сега беше гологлав. Късата му черна коса бе обръсната отстрани. Лъщеше от гел, но се беше сплескала от шапката. Босите му крака бяха леко разкрачени, а дългите му ръце висяха покрай тялото. Още не беше заел бойна поза, но познавах признаците.
Очите му се стрелнаха за миг към нас и разбрах, че ни е видял. Главорезите не ни бяха забелязали. Бяха аматьори. Което не означаваше, че не са опасни, но подсказваше, че може да бъдат измамени. Професионалните биячи не се оставят да бъдат надхитрени.
От мрежестата врата излезе дребна възрастна жена и застана до Шанг-Да. Беше приведена и се подпираше на бастун. Прошарената й коса беше къса и направена на студено къдрене, както възрастните жени си падат. Беше с престилка върху розовия халат. Три четвъртите й чорапи бяха навити до мъхестите пантофи. Върху малкия й нос се мъдреха очила.
Тя размаха кокалест юмрук към мъжете.
— Момчета, да се махате от имота ми.
Мъжът с бейзболната бухалка се обади:
— Мили, това няма нищо общо с теб.
— Заплашвате внука ми — рече тя.
— Не й е никакъв внук — обади се друг мъж. Носеше избеляла бархетна риза, разкопчана като сако.
— Лъжкиня ли ме наричаш, Мел Купър? — попита жената.
— Не съм казал подобно нещо — отвърна Мел.
Ако се намирахме на някое по-уединено място, щях да раня един от мъжете. Това щеше да пренасочи вниманието им и битката да се размине. Но изобщо не се съмнявах, че ако прострелям някой от тях, загадъчният шериф ще пристигне моментално, за да ги спаси. Може би планът беше да вкарат повечко от нас в затвора. Бях тук съвсем отскоро, така че не можех да знам.
Двамата с Джейсън нагазихме в тревата. Мел се намираше най-близо до нас. Той се завъртя, демонстрирайки ни мърлявата си фланелка и скритото под нея бирено шкембе. Ох, очарователно.
— Вие пък кои сте, да ви вземат мътните? — попита Мел.
— И това ако не е самата любезност.
Той направи застрашителна крачка към мен. Усмихнах се. Той се намръщи.
— Отговори ми на въпроса, момиченце. Кои сте вие?