— Те ни нападнаха и ние бяхме принудени да се отбраняваме.
Подгънах нарочно крака. Шанг-Да ме хвана и ме вдигна на ръце. Затворих очи и се сгуших на гърдите му.
— По дяволите — изруга Уилкс.
— Виж клетото момиче, Били Уилкс — обади се Мили. — Смяташ да я изправиш пред съдия Хенри. Какво ще направи той според теб с тези хулигани? Има дъщеря на нейната възраст.
— По дяволите — повтори Уилкс, този път по-силно. — Да заведем всички в болницата. Там ще решим какво да правим.
— Линейката е на път — обади се Мейдън.
— Една няма да е достатъчна — рече Уилкс.
Мейдън се засмя ниско и дълбоко.
— В цялата страна няма достатъчно линейки за толкова тела.
— Три ще стигнат — каза Уилкс.
Напрегнах се в обятията на Шанг-Да. Той стегна прегръдката си и така притисна с ръка главата ми, че щях да си нараня лицето, ако се опитам да я повдигна. Издишах бавно и се съсредоточих да остана неподвижна, но щях да запомня думите на Уилкс. Ще видим кой ще се вози с линейката следващия път.
8
За да бъдем откарани всички в болницата, бяха натоварени една линейка, един пикап, две патрулни коли и шейната на Дядо Коледа, а аз пътувах в микробуса. Добре де, без шейната на Дядо Коледа, но бяхме като парадно шествие. След близо шест часа се намирахме отново в Майъртън, в единствената стая за разпити, с която разполагаха. От всички пострадали само на мен ми бяха разрешили да напусна болницата.
Мъжът, когото Джейсън беше блъснал в пикапа, може би щеше да има доживотно увреждане на гръбнака. Щяха да разберат със сигурност, когато спаднеше отокът. Двама от тримата, които Шанг-Да беше проснал в безсъзнание, се бяха съвзели. Имаха мозъчно сътресение, но щяха да се оправят. Третият все още беше в безсъзнание и лекарите споменаха за мозъчен оток и фрактури на черепа. Шанг-Да беше виновен и за състоянието на лошия с откритата фрактура. Аз бях извадила от строя само Мел, но неговото нараняване беше по-лошо от откритата фрактура. Нужни са адски много усилия, за да бъде излекувана счупена става. Понякога пострадалият така и не възстановява напълно функцията на крайника си. Изпитвах известни угризения, но все пак той ми беше извадил нож.
Белисариус беше свършил доста работа. Не само че беше уредил пускането на Ричард под гаранция, но през последния час беше изиграл ролята и на наш адвокат. За известно време Ричард беше свободен човек. Ако Белисариус успееше да предотврати и нашето опандизване, значи си заслужаваше парите.
Уилкс нямаше намерение да ни арестува, но искаше да ни вземе пръстови отпечатъци. Аз нямах нищо против, ала същото не можеше да се каже за Шанг-Да. Той се възпротиви категорично, което събуди подозрение не само у шерифа, но и у мен. Но ако той не дадеше да му вземат отпечатъци, тогава и ние нямаше да дадем. Казах на Уилкс, че ако иска нашите отпечатъци, ще му се наложи да ни повдигне някакво обвинение. Той обаче не изгаряше от желание.
Може би защото бях използвала единственото телефонно обаждане, на което имах право, за да се свържа с едно ченге, което познавах, а то на свой ред се беше свързало с познат агент от ФБР.
Обаждането, което Уилкс получи от федералните, го изнерви ужасно. Лошите момчета ни бяха нападнали от засада пред полицейското управление. Никой няма да извърши умишлено нападение под носа на полицията, освен ако не е убеден, че ще му се размине безнаказано. На лошите момчета им беше известно, че полицията няма да ни помогне. Бяха го показали недвусмислено по време на схватката, като бяха предизвикали Мили да повика шерифа, защото все едно не би имало полза. Реакцията на Уилкс на обаждането на федералните ме убеди окончателно в това. Полицаите са много докачливи на тема територия. Нямаше нарушени федерални закони. ФБР не се занимава със случаи на физическо насилие. Уилкс трябваше да е бесен, а не беше. О, издаваше гневни звуци и беше ядосан, но трябваше да вдига патърдия до Бога, а той не го правеше. Реакцията му беше по-слаба от очакваното и някак неубедителна.
Обзалагах се, че е замесен. Просто на този етап не можех да го докажа. Пък и не беше моя работа да го доказвам. Бях дошла тук да измъкна Ричард от затвора и това беше изпълнено.
Накрая Уилкс пожела да говори насаме с мен. Това не се хареса на Белисариус, но той излезе от помещението заедно с останалите. Седнах до малката маса и загледах шерифа.
Това беше най-чистата стая за разпити, в която някога съм била. Масата от светъл чам приличаше на ръчна изработка. Стените бяха бели и чисти. Дори линолеумът на пода светеше от чистота като в болница. Тукашните полицаи едва ли използваха често помещението. Първоначално сигурно е трябвало да служи за килер. Вътре беше прекалено тясно за нас петимата, но имаше достатъчно място за двама.