Евангелистки свещеник на име Саймън Баркли решил, че Бог му праща послание. Той уловил един трол и се опитал да го покръсти. Написал книга за преживяванията си с Питър (трола) и тя станала бестселър. Внезапно троловете се превърнали в център на общественото внимание.
Един от професорите ми по биология имаше в кабинета си черно-бяла фотография на Питър. Тролът беше с наведена глава и сключени като за молитва ръце. Даже носеше дрехи, обаче пастор Баркли бил обзет от отчаяние — ако не го надзиравали постоянно, Питър ги събличал.
Не бях сигурна дали Питър е бил щастлив с Баркли, но едно бе сигурно — той бе спасил вида си от почти сигурно унищожение. Питър бил северноамерикански пещерен трол, единственият вид на този континент, по-нисък от Дребните тролове в Смоуки Маунтинс. Баркли бил ръководен от Божия дух, но не бил глупав. По онова време в Смоуки Маунтинс все още се срещали и Големи тролове, които били високи между два метра и половина и три метра и половина, да не говорим, че били месоядни. Пасторът не се опитал да спаси някой от техния вид. И по-добре. Щеше да е доста неприятно, ако тролът бе изял Баркли, вместо да се моли за него.
Троловете били първите защитени видове в Америка. Но не и Големите тролове от Смоуки Маунтинс. Те били преследвани до пълно изтребление, при това с основание — изтръгвали големи дървета и пребивали с тях до смърт туристите, за да изсмучат костния им мозък. Трудно можеш да спечелиш благоволението на пресата по този начин.
И до ден-днешен съществуваше тролско общество, наречено „Приятелите на Питър“. Макар да беше незаконно да се убиват каквито и да било тролове и по каквато и да било причина, някои хора продължаваха да го правят. Предимно ловци бракониери. Въпреки че, докато се взирах в тези прекалено човешки лица, не можех да проумея как е възможно да ги убиват. Не и като ловен трофей.
Ричард излезе от банята, обгърнат от облак пара. Все още беше по дънки, но сега на главата си имаше хавлиена кърпа, а в ръката — сешоар. Беше намокрил отново косата си, за целта явно беше влязъл целият под душа. Слава Богу, беше избърсал гърдите и ръцете си. Ръцете му изглеждаха удивително силни. Знаех, че е в състояние да подхвърля във въздуха малки слонове и че това няма нищо общо с големината на мускулите му, но неговите бицепси ми го припомниха. Физиката му беше истинска наслада за окото. При все това не можех да не се запитам защо е започнал да отделя повече внимание на тялото си. Обикновено не бе толкова загрижен за външния си вид.
Посочих му снимките.
— Страхотни са. — И се усмихнах, защото наистина го мислех.
Някога бях мечтала да прекарам живота си на открито, вършейки подобна работа. Нещо като Джейн Гудал24 на свръхестественото. Макар че, ако трябва да съм честна, приматите никога не са представлявали особен интерес за мен. Винаги съм предпочитала драконите и езерните чудовища. Създания, които ще ме изядат, ако им падне такава възможност. Но това беше отдавна, преди моят шеф Бърт да ме вземе на работа като съживител на мъртъвци и убиец на вампири. Понякога Ричард ме караше да се чувствам стара, въпреки че той самият беше три години по-възрастен от мен. Той продължаваше да се опитва да води нормален живот, макар да бе заобиколен от необичайни неща. А аз се бях отказала от всичко, освен от необичайните неща. Трудно е да се справяш еднакво добре и с двете — поне аз не мога.
— Ако искаш, ще те заведа да ги видиш — каза Ричард.
— С удоволствие, стига да не ги обезпокоя.
— Те са свикнали с посетители. Кери — доктор Онслоу — вече позволява малки групи туристи да идват и да правят снимки.
Беше ми споменал името Кери едновременно с Луси. За същата жена ли ставаше въпрос?
— Толкова ли сте зле с парите? — попитах аз.
Той седна на ръба на леглото и включи сешоара в контакта.
— При такива проекти парите никога не стигат, но на нас ни е нужно нещо друго. Трябват ни благоприятни публикации в пресата.
Намръщих се.
— И защо са ви благоприятни публикации?
— Напоследък да си чела вестници? — попита ме той. Свали кърпата от главата си. Косата му беше потъмняла до кафяво от влагата и натежала, сякаш в нея имаше още вода за изцеждане.
— Знаеш, че не чета вестници.
— И телевизор нямаше, но вече имаш.
Подпрях задника си на ръба на бюрото му — възможно най-отдалеченото от него място в пределите на стаята. Бях купила телевизора, за да можем двамата с Ричард да гледаме стари филми и видеокасети.
24
Британска приматоложка и антроположка, прекарала по-голямата част от живота си в изучаването на шимпанзета в естествената им среда в Танзания. — Б.пр.