— Но рядко гледам телевизия.
— Жан-Клод не обича ли мюзикли? — попита ме той и в гласа му долових остротата, която познавах от последните седмици: израз на гняв, ревност, болка и жестокост.
Изпитах почти облекчение да я чуя. Гневът му правеше всичко много по-лесно.
— Жан-Клод не е много по гледането. Предпочита действието.
Лицето на Ричард се изопна, а високите му изваяни скули изпъкнаха под кожата от ярост.
— И Луси не е много по гледането — рече той с нисък, овладян глас.
Изсмях се горчиво.
— Благодаря, че правиш нещата по-лесни, Ричард.
Той се втренчи в пода; мократа му коса беше заметната на една страна и лицето му се виждаше в пълен профил.
— Не искам да превръщаме това в битка, Анита. Наистина не го искам.
— За малко да ти повярвам.
Ричард вдигна поглед, а шоколадовокафявите му очи бяха потъмнели още повече.
— Ако исках битка, щях да се отдам на Луси. Щях да те оставя да ни завариш заедно в леглото.
— Вече не си мой, Ричард. Защо, по дяволите, трябва да ми пука какво правиш?
— Точно в това е въпросът, нали? — той се изправи и тръгна към мен.
— Защо те натопиха? — попитах аз. — Защо те вкараха в затвора?
— Ето това е Анита. Изключително делова.
— Не се отклонявай от темата, Ричард. Не следиш топката. О, спортна метафора. Може би е заразно.
— Хубаво — рече той и тази единствена дума прозвуча толкова гневно, че почти ме заболя. — Тролската група, която проучваме, се разцепи на две. Раждаемостта им е толкова ниска, че рядко си го позволяват. Това е първото документирано разцепление на северноамериканско тролско стадо през този век.
— Чудесно, но какво общо има в случая?
— Просто си затвори устата и ме изслушай.
Послушах го. За пръв път.
— Втората група, по-малката, напусна парка. От година и нещо живеят в частен терен. Фермерът, който го притежаваше, нямаше нищо против. Даже му харесваше. Кери го заведе да види първото тролско бебе, родено на негова земя, и той си сложи снимката му в портфейла си.
Изгледах го.
— Страхотно.
— Фермерът, Айвън Грийн, почина преди около шест месеца. Синът му не е природолюбител.
— О!
— Но троловете са силно застрашен вид. И не са като костура от Литъл Тенеси25 или лилавата жаба. Те са големи, набиващи се на очи животни. Синът се опита да продаде земята, но ние му попречихме по законов път.
— Синът не е останал доволен — обадих се аз.
Ричард се усмихна.
— Не особено.
— И ви съди.
— Не — каза Ричард. — А точно това очаквахме. Всъщност трябваше да се досетим, че нещо не е наред, щом не ни съди.
— А какво е предприел? — полюбопитствах аз.
Докато Ричард говореше, гневът му постепенно се разсейваше. Винаги е трябвало да полага усилия, за да остане ядосан. При мен е обратното: това е едно от нещата, в които съм най-добра. Той взе хавлиената кърпа от леглото и започна да си подсушава косата, докато обясняваше.
— Козите на местен фермер започнаха да изчезват.
— Кози?
Ричард ме изгледа през завеса от мокра коса.
— Кози.
— Някой е прекалил с четенето на „Трите козлета и тролът“26.
Ричард уви по-стегнато кърпата около главата си и седна на леглото.
— Точно така — каза той. — На никой, който разбира поне малко от тролове, няма да му хрумне да отвлича кози. Дори Дребните европейски тролове, които ходят на лов, по-скоро ще отвлекат кучето ти, отколкото да ти вземат козата.
— Значи е било постановка — рекох аз.
— Да, но вестниците се хванаха. И все пак нямахме проблеми, докато не започнаха да изчезват кучетата и котките.
— Поумнели са — отбелязах аз.
— Обърнали са внимание на интервютата на Кери, в които говори за хранителните им предпочитания.
Застанах до долния край на леглото.
— Защо местните ченгета се интересуват от разправиите за някаква си земя?
— Чакай, става още по-зле — рече той.
Вдигнах захвърлената на пода покривка и седнах на ръба на леглото с безформената купчина в скута си.
— Колко по-зле?
— Преди две седмици откриха труп на мъж. Отначало решиха, че става дума за поредния нещастен туристически инцидент. Че е паднал от някой стръмен склон. Случват се такива работи — каза Ричард.
— Като знам какви планини има тук, не съм изненадана — отбелязах аз.
— Само че после внезапно обявиха случая за тролско убийство.
Изгледах го строго.
— Това не е като разкъсване от акула, Ричард. Как са установили, че го е извършил трол?
26
Норвежка приказка, в която три, козлета се опитват да минат по мост, а под него живее страховит трол, който иска да ги изяде. — Б.пр.