— Не го е направил трол — заяви той.
Кимнах.
— Не, разбира се, но какво е било доказателството им, фалшиво или истинско?
— Кери се опита да се добере до доклада на съдебния лекар. Но вестниците я изпревариха. Мъжът бил пребит до смърт и нахапан от животни. Тролът хапе.
Поклатих глава.
— Има следи от животински зъби по всеки труп, намерен в планината. Пък и всички знаят, че троловете са мършояди.
— Не и според шериф Уилкс — възрази Ричард.
— Какво печели от това шерифът?
— Пари.
— Сигурен ли си? — попитах.
— Имаш предвид, мога ли да го докажа?
Кимнах.
— Не. Кери се опитва да намери доказателство, но още не е успяла. През последните няколко дни душеше наоколо и се мъчеше да ме извади от затвора.
— Това ли е приятелката ти Кери, за която ми спомена в затвора?
Ричард кимна.
— Аха — казах аз.
— Аха ли каза? — попита той.
— Да, и моля да бъда извинена, но какъв по-добър начин да накараш Кери да преустанови разследването си от това да прибереш гаджето й в затвора.
— Вече не сме гаджета — каза Ричард.
Набързо уточних тази информация.
— Хората знаят ли, че вече не сте двойка?
— Не мисля.
— Това може би обяснява защо те искат в затвора. Натопили са те за изнасилване, защото първоначално Уилкс не е искал да те убива.
— Смяташ, че си е променил намерението? — попита Ричард.
Докоснах подутата си устна:
— Вече започна да повишава нивото на насилие.
Ричард се наведе през леглото и докосна синините по лицето ми с върховете на пръстите си. Докосването му беше колебливо, сякаш ме погали крило на пеперуда.
— Уилкс ли ти го направи?
Сърцето ми внезапно затуптя по-бързо.
— Не — отговорих, — той бе достатъчно благоразумен да се появи чак когато на лошите момчета вече им беше нужна линейка.
Ричард се усмихна и проследи с пръсти очертанията на лицето ми, без да докосва синините.
— Ти колко от тях нарани?
Сърцето ми туптеше толкова ожесточено, че се уплаших да не се качи в гърлото ми и той да види издутината.
— Само един.
Ричард се премести малко по-близо до мен, продължаваше да плъзга пръсти нагоре-надолу по бузата ми.
— И какво му направи?
Не знаех дали да се отдръпна, или да притисна пулсиращото си лице към чудесната му топла ръка.
— Счупих му ставите на единия крак и едната ръка.
— Защо?
— Заплашваше Шанг-Да, а после ми извади нож — гласът ми прозвуча задъхано.
Ричард се наведе по-близо към мен, после още по-близо. Свали смешната кърпа от главата си и гъстата му коса се спусна на студени влажни къдрици, докосна кожата ми. Устните му вече бяха толкова близо до моите, че можех да усетя дъха му.
Станах и се отдръпнах от него, продължавах да стискам смачканата на топка покривка. Пуснах я на пода и двамата се загледахме безмълвно.
— Защо не, Анита? Ти ме желаеш. Чувствам го, подушвам го, усещам пулса ти с езика си.
— Благодаря за картинното описание, Ричард.
— Продължаваш да ме желаеш, след като си прекарала няколко месеца в леглото му. Все още ме искаш.
— Това не прави желанието ми по-почтено.
— Все още си вярна на Жан-Клод? — попита той.
— Просто не искам да забъркам още по-голяма каша от тази, която вече съм забъркала, Ричард. Това е.
— Съжаляваш ли за избора, който направи?
Поклатих глава:
— Без коментар.
Ричард се изправи и тръгна към мен. Вдигнах ръка и той спря. Тежестта на погледа му беше почти осезаема, сякаш можех да усетя за какво си мисли — за лични и интимни неща; неща, които никога не бяхме правили.
— Шериф Уилкс каза, че ако си оберем крушите оттук до утре вечер и вземем телохранителите с нас, ще забрави всичко. Обвинението в изнасилване ще отпадне и ще можеш да се върнеш към нормалния си начин на живот.
— Не мога да го направя, Анита. Те ще преследват троловете с оръжия и кучета. Няма да се махна, докато не се уверя, че троловете са в безопасност.
Въздъхнах.
— Учебната година започва след по-малко от две седмици. Нима ще останеш тук и ще загубиш работата си?
— Наистина ли мислиш, че Уилкс ще чака толкова дълго? — попита Ричард.
— Не — отговорих аз. — Мисля, че той или неговите хора ще убият някого преди това. Трябва да открием защо тази земя е толкова ценна.
— Ако е богата на полезни изкопаеми, Грийн не го е отбелязал в официалните документи, което означава, че не му трябва разрешение от правителството и не се нуждае от партньори.
— Какво разрешение и какви партньори?
— Ако беше открил, да речем, смарагди в земя, която граничи с националния парк, щеше да му се наложи да подаде заявление за собственост и да се опита да получи разрешение да отвори мина в съседство с парка. А ако беше намерил нещо, което изисква взривяване и сериозно копаене, примерно някаква жила или нещо от сорта, тогава вероятно щеше да има нужда от финансови партньори. В такъв случай щеше да подаде заявление, което да представи на бъдещите си партньори.