Матриархът на тази мускулеста красота стоеше на пет-шест крачки от сина си. Шарлот Зееман беше с къса руса коса, в лицето изглеждаше поне десет години по-млада, отколкото беше в действителност. Носеше масленожълто сако с панталон. И беше забила пръст в гърдите на висока блондинка.
Тя пък беше с буйна грива от руси къдрици, но можех да се обзаложа, че нито цветът, нито къдриците са истински. Това трябва да беше Бети Шафър, но името хич не й пасваше. Изглеждаше като жена, която се казва Фара или Тифани.
Започнах да си проправям път през тълпата, а Джейсън вървеше зад мен. Беше такава гъчканица, че по средата на помещението спрях да казвам „извинете“ и започнах да се блъскам.
Висок мъж с карирана риза ме спря, като сложи ръка на рамото ми.
— Може ли да те почерпя едно питие, госпожице?
Посегнах назад и хванах ръката на Джейсън. Вдигнах я, за да я види непознатият.
— Ангажирана съм. Съжалявам.
Имах повече от една причина да взема Джейсън с мен в бара в петък вечер.
Той погледна надолу към Джейсън, нарочно наведе глава, за да демонстрира колко е висок.
— Не искаш ли нещо по-голямо?
— Предпочитам ги малки — отговорих с много сериозна физиономия. — С тях оралният секс е по-лесен.
Оставихме го онемял. Джейсън щеше да падне от смях. Стиснах го за китката и го задърпах през тълпата. Фактът, че се държим за ръце, изглежда, беше достатъчно красноречив за останалите мъже, които си търсеха партньорки.
При бара навалицата не беше толкова голяма. Хората се бяха отдръпнали и бяха образували полукръг около Шарлот, Бети и Даниел. Той стоеше зад майка си и с ръце на раменете й се помъчи да я издърпа назад. Тя се измъкна доста яростно от хватката му, без да му обръща никакво внимание. Даниел се примири.
Шарлот се навря право в лицето на жената. Бях достатъчно близо, за да уловя някоя и друга дума въпреки гръмката музика: „Лъжкиня… курва… синът ми… изнасилвач…“ Очевидно Шарлот крещеше, иначе нямаше да чуя и толкова.
Бети беше висока, а с ботушите с тънки токчета се извисяваше още повече, към метър и осемдесет. Дънките й бяха изрисувани, блузката й беше толкова къса, че й се виждаше пъпът, и беше без сутиен. Гърдите й бяха достатъчно малки и така или иначе не й се налагаше да носи сутиен, но тя със сигурност искаше това да се забелязва. Изглеждаше като каубойска проститутка. Ричард беше излизал с нея. Това доста ми развали мнението за него.
В края на тълпата стояха двама едри мъжаги с тениски като на мъжа, който ни беше проверил личните карти на входа. Мисля, че не знаеха какво да предприемат. Шарлот беше дребна, беше жена и засега не удряше. Освен това изглеждаше по-възрастна от повечето посетители, макар и не чак като нечия майка.
На Бети най-накрая й писна. В крясъците й дочух нещо като „той го направи, изнасилвач, копеле“.
Пуснах ръката на Джейсън и застанах до тях. Те ме изгледаха. Шарлот беше по-изненаданата. Големите й меденокафяви очи се облещиха. Тя възкликна „Анита!“, сякаш никой не й беше казвал, че съм в града.
Усмихнах се.
— Здравей, Шарлот. Може ли да поговорим отвън? — наложи се почти да долепя лице до нейното, за да ме чуе.
Тя тръсна упорито глава:
— Това е курвата, която излъга за Ричард.
Кимнах:
— Знам. Нека все пак да излезем навън.
Шарлот пак тръсна глава:
— Няма да мръдна оттук, докато не каже истината. Ричард не я е изнасилил.
И двете крещяхме с почти допрени лица, за да се чуваме.
— Разбира се, че не е — извиках аз. — Водата е мокра, небето е синьо, а Ричард не е изнасилвач.
Шарлот ме изгледа:
— Ти му вярваш.
Кимнах:
— Уредих да го пуснат под гаранция. Чака те отвън.
Очите й още повече се облещиха, после тя се усмихна и усмивката й беше красива. Една от онези усмивки, които те обливат с приятна топла вълна. Шарлот беше такава. Когато беше щастлива, всички около нея бяха щастливи. Когато не беше щастлива… ами това също се усещаше от останалите. Тя извика в ухото ми:
— Да вървим при Ричард.
Обърнах се, за да минем през тълпата и чух ахване. Завъртях се и видях Бети Шафър с подгизнали от бира дрехи. Бети зашлеви Шарлот. Шарлот я удари на свой ред с юмрук. Бети тупна долу по задник и примига.
Шарлот се засили да довърши започнатото и охранителите се раздвижиха. Метнах я на рамо. Беше по-тежка, отколкото изглеждаше, и се съпротивляваше. За разлика от повечето жени, които познавах, умееше да се съпротивлява. Не исках да я наранявам, но тя нямаше подобни задръжки. Ритна ме в коляното и аз я стоварих на пода.