Тя се просна, за миг останала без въздух, и погледна нагоре към мен. Даниел се втурна да й помогне, аз го спрях с длан в гърдите.
— Не.
Последно издрънчаване на струна и песента, която изпълняваше групата, свърши. В настъпилата тишина гласът ми прозвуча силно и ясно:
— Или ще излезеш оттук, Шарлот, или ще бъдеш изнесена в безсъзнание. Изборът си е твой, но и в двата случая напускаш.
Смъкнах се предпазливо на едно коляно, защото Шарлот се биеше не по женски. Продължих тихо, така че да ме чуе само тя.
— След броени минути Ричард ще влезе да провери какво става тук. Щом се озове пак наблизо до нея, местните ченгета ще анулират гаранцията му и ще го затворят.
Това беше вярно само отчасти. От законова гледна точка той имаше пълно право да влезе в бара, но със сигурност Шарлот не го знаеше. Повечето съблюдаващи законите граждани нямаше да го знаят.
Шарлот ме изгледа, после ми протегна ръка. Помогнах й да се изправи, но бях нащрек. Когато беше ядосана, тя ставаше много проклета. Вярно, да я вбесиш до такава степен не беше лесно, но случеше ли се, по-добре да не си наблизо.
Шарлот ми позволи да я изправя, без да се опитва да ме удари. Имахме напредък. Започнахме да си пробиваме път през тълпата, а Даниел и Джейсън ни последваха. Докато вървяхме към изхода, никой не ни закачаше. Гледаха ни, но не ни закачаха.
Охранителят на вратата ни предупреди:
— Не искам да се връща тук.
Шарлот отвори уста да каже нещо, обаче аз я стиснах за рамото.
— Не се притеснявайте. Няма да се върне.
Той изгледа Шарлот, но все пак кимна.
Когато излязохме на паркинга, я пуснах на три крачки напред от мен. Наречете го инстинкт. Тя се завъртя рязко и сигурно щеше да ме удари, но бях останала извън обсега й. Шарлот се втренчи в мен с големите си меденокафяви очи, които ми се видяха малко по-бледи заради светлината на халогенните лампи.
— Да не си ме докоснала повече — рече тя.
— Няма, ако се държиш като майка на Ричард, а не като негова засегната приятелка.
— Как смееш!
Тя пристъпи към мен. Аз се дръпнах. Нямах никакво намерение да влизам в юмручна схватка с майката на Ричард на паркинга на някакъв бар.
— Ако някой ще пребива госпожица Изрусена блондинка, това ще съм аз.
Тя се спря и ме изгледа. Можех почти да видя как си връща здравия разум.
— Но вие вече не сте заедно. Защо да те е грижа?
— Труден въпрос.
Шарлот внезапно се усмихна.
— Знаех си, че не можеш да устоиш на моето момче. Никой не може.
— Ако продължи да излиза с всяка срещната, мога — рекох аз.
Тя се намръщи:
— Не мога да повярвам, че е излизал с онова същество.
Обърнахме се едновременно и видяхме Ричард, който се приближаваше към нас. Лицата ни изразяваха почти едно и също. И двете не харесвахме госпожица Шафър, ама никак. Шарлот го посрещна с думите:
— Не мога да повярвам, че си ходил с онази жена. Тя е курва.
Ричард се смути повече, отколкото очаквах.
— Знам каква е.
— Правил ли си секс с нея?
— Майко!
— Не ме мамосвай, Ричард Аларик Зееман.
— Аларик — повторих аз.
Ричард се свъси към мен, после се обърна отново към майка си.
— Не, никога не съм спал с Бети.
Имаше предвид, че не е предприемал полово сношение с нея. За Шарлот това щеше да означава, че никога не са правили секс. Сетих се какво ми беше казал Джамил за алтернативни начини, но си замълчах. Не исках да разстройвам Шарлот, нито исках да знам подробности.
— Добре, поне си проявил малко здрав разум — Шарлот се приближи до него и приглади предницата на тениската му, после наведе глава — изведнъж осъзнах, че плаче.
Нямаше да бъда толкова изненадана, ако го беше ударила.
Чертите на Ричард се изкривиха в израз на безпомощност. Той погледна към мен, сякаш търсеше помощ, но аз отстъпих назад. Поклатих глава. В присъствието на плачещи жени се чувствах точно толкова зле, колкото и той, може би дори повече.
Ричард я прегърна. Чух я да мънка: „Бях толкова притеснена за теб в онзи ужасен затвор.“
Отдръпнах се по-далече, за да не ги чувам, и Даниел се присъедини към мен. Май и той не изгаряше от желание да бъде при тях. Не искаше да се разстройва от сълзите на Шарлот.
— Благодаря ти, Анита — каза той.
Вдигнах глава към него. Беше с тесен червен потник, който изглеждаше досущ като фланелката на Ричард. Вероятно беше същата. Беше загорял от слънцето и ми се стори красив и много възмъжал.
— Държиш се самоуверено с всички, освен с родителите си. Защо така?
Даниел сви рамене.
— Не е ли така с всички?