Поклатих глава.
— Не.
Към нас се присъедини Джейсън.
— Не — повтори той като ехо. После се засмя. — Разбира се, майка ми никога не би се сбила в бар заради мен, каквото ще да съм направил. Тя е прекалено… благоприлична.
— Благоприлична? — повдигнах вежди.
— Последният ми съквартирант имаше енциклопедичен календар28 — обясни Джейсън.
— Започнал си отново да четеш.
Той наведе засрамен глава, после завъртя очи и се ухили. Беше толкова сладък в смущението си, че се засмях.
— Не мога да дарявам кръв и да правя секс по двайсет и четири часа в денонощието. В Цирка на прокълнатите няма телевизор.
— А ако имаше?
— Пак щях да чета, но не казвайте на никого.
Прегърнах го през раменете.
— Ще пазя тайната ти.
Даниел го прегърна през раменете от другата страна и каза:
— Ще мълча като гроб.
Тръгнахме към автомобила, хванати под ръка.
— Ако Анита беше по средата, щеше да е идеално — рече Джейсън.
Даниел спря насред крачка и се втренчи в него. Аз се отдръпнах и от двамата.
— Ти просто не знаеш кога да спреш, нали, Джейсън!
Той потвърди:
— Не знам.
Към нас се приближи Ричард. Той нареди на брат си да отиде при Шарлот и Даниел не възрази. Изпрати Джейсън при колата и върколакът също не възрази. Вгледах се в сериозното му лице и се почудих какви ще бъдат моите заповеди; със сигурност нямаше да се подчиня.
— Какво става? — попитах го аз.
— Ще се наложи да придружа Даниел и да му помогна да успокои майка.
— Тук явно следва: но.
Той се усмихна.
— Но довечера има церемония, на която трябва да присъствам с моята лупа. Когато две глутници посрещат заедно пълнолунието, е прието членовете им да бъдат представени тържествено един на друг.
— Колко тържествено? — попитах аз. — Не участвам в тържествени церемонии.
Усмивката му стана по-весела и заприлича на прекрасната усмивка на майка му. Подобряваше настроението също като нейната. Беше заразителна.
— Нямам предвид тържествена в този смисъл, Анита. Просто има ритуали, които трябва да се спазят.
— Какви ритуали? — попитах.
Дори аз самата долових недоверието във въпроса си. Внезапно Ричард ме прегърна и прегръдката му не беше интимна, а сякаш се радваше да ме види.
— Липсваше ми, Анита.
Отдръпнах се от него.
— Изразих недоверие, а ти ми отговаряш, че ти липсвам. Такива не ми минават.
— Обичам всичко в теб, Анита, дори недоверчивостта ти.
Поклатих глава.
— Давай по същество, Ричард. Какви ритуали?
Усмивката му се стопи, веселието в очите му помръкна.
Лицето му внезапно стана тъжно и ми се дощя да върна предишното му настроение, да го накарам да се усмихне отново. Но не го направих. Вече не бяхме двойка и той бе имал връзка с госпожица Шафър, каубойската курва. Нещо, което изобщо не можех да проумея. Фактът, че е ходил с нея, ме озадачаваше дори повече от връзката му с Луси.
— Трябва да прекарам известно време с майка ми. Джамил и Шанг-Да ще ти обяснят какво се очаква да правиш довечера като моя лупа.
Поклатих глава.
— Един от телохранителите ще е с теб, Ричард. Не ме интересува кой, но няма да те оставя сам.
— На майка не би й харесало присъствието на някой, който не е от семейството.
— Не се дръж като мамино синче, Ричард. Даниел ми беше достатъчен за днес. Измисли някакво обяснение за пред нея, защото няма да тръгнеш оттук без охрана.
Той ме погледна строго и високомерно:
— Аз съм Улфрик, Анита. Не ти.
— Да, ти си Улфрик, Ричард. Ти командваш, добре, но покажи, че го правиш както трябва.
— Какво означа това?
— Означава, че ако те пипнат сам тази нощ, лошите може да не изчакат да се убедят дали ще си тръгнеш утре. Някой от тях може да прояви нетърпение и да се опита да те премахне.
— Няма да ме убият, освен ако не стрелят по мен със сребърни куршуми.
— И как ще обясниш на майка ти, че си оцелял след изстрел от пушка в гърдите?
Той погледна назад към нея и Даниел.
— Знаеш как да нараняваш, а?
— Така не губя излишно време — казах аз.
Ричард се обърна отново към мен. Очите му бяха потъмнели от гняв, а лицето му беше изопнато.
— Обичам те, Анита, но понякога не те харесвам особено.
— В случая не опира до това дали мен не ме харесваш, Ричард. Ужасен си скъпоценното ти мамче да не открие, че си шейпшифтър, и да реши, че си чудовище.
— Не я наричай така.
— Съжалявам — рекох аз. — Но това не променя истината. Мисля, че подценяваш Шарлот. Ти си неин син и тя те обича.
Той поклати глава.
— Не искам да узнае.
— Добре, обаче си избери бодигард. Защо не й кажеш, че той ти е нужен, ако полицията се опита да създава неприятности? Това е самата истина.
28
Ученически календар, на всяка страница от който са обяснени значенията на една или повече рядко употребявани думи и термини. — Б.пр.