Натаниел трябваше да научи основните поздрави, защото беше мой. Никой никога не беше чувал за лупа, която същевременно да е Нимир-ра на леопардски прайд, но Върн беше решил, че ще включи леопардлаците в церемонията, защото са мои. Затова се нуждаеха от малка лекция на тема приветствия. Бях изпратила Деймиън и Ашър да намерят Натаниел. Никой от глутницата на Върн не очакваше вампирите да вземат участие в официалното приветствие. Всъщност те бяха помолили вампирите да не докосват никого от върколаците без специална покана. При това молбата им беше много настоятелна.
Затова в момента само четирима наблюдавахме как Джамил крачи из помещението. Накрая той се спря пред мен.
— Стани.
Прозвуча ми като команда, но станах и вдигнах глава към него.
— Ричард каза, че имаш диплома по биология.
Не очаквах подобно начало, обаче кимнах:
— По свръхестествена биология, ако трябва да сме точни.
— Какво знаеш за натуралните вълци?
— Чета Меч — отговорих аз.
Очите на Джамил леко се разшириха.
— Л. Дейвид Меч30?
— Да, изглеждаш изненадан. Той е един от водещите специалисти по поведението на вълците.
— Защо го четеш? — попита Джамил.
Свих рамене.
— Аз съм лупа на глутница върколаци, но не съм върколак. Няма добри книги за върколаци, затова е най-добре да опозная вълците.
— Какво друго си чела? — попита той.
— „За вълците и хората“ на Бари Холстън Лопес. И няколко други книги, но това са двамата най-добри автори, които съм открила до момента.
Джамил се усмихна и леко проблеснаха зъбите му.
— Току-що много ми улесни работата.
Намръщих се.
— Официалното приветствие е като среща между два приятелски настроени вълка. Важното е да допреш нос ето тук — той докосна леко косата зад ухото ми.
— А потърквате ли буза в бузата на другия, както е при истинските вълци? Мисълта ми е, че в човешкия си облик вие нямате жлези по бузите, които да оставят миризлива следа по другия върколак.
Той ме изгледа почти тържествено и кимна.
— Да, търкаме бузи дори когато сме в човешки облик. После заравяме нос в косата зад ухото.
— Колко е голяма глутницата на Върн?
— Петдесет и двама върколаци — отговори Джамил. Повдигнах вежди.
— Моля те, кажи ми, че няма да се наложи да отърквам лицето си във всеки от тях.
Джамил се усмихна, но очите му останаха сериозни. Беше се замислил за нещо. Щеше ми се да знам за какво.
— Не във всеки, само в алфите.
— А те колко са?
— Деветима.
— В такъв случай предполагам, че ще се справя — погледнах отново замисленото му лице и попитах направо: — За какво размишляваш толкова задълбочено, Джамил?
Той примигна.
— Какво?…
— Само не ми казвай, че за нищо. От пет минути насам си адски сериозен и замислен. Какво има?
Той ме погледна. Концентрацията в тъмните му очи беше почти осезаема.
— Впечатлен съм, че си си направила труда да опознаеш натуралните вълци.
— Използваш термина натурални вълци. Никога преди не съм го чувала.
Джейсън се претърколи от леглото и стана.
— През част от времето сме истински вълци. А не сме натурални.
Погледна към Джамил и той кимна.
— Значи за вас е обидно да ви наричат натурални вълци?
— Да — потвърди Джамил.
— Нещо друго, за което да внимавам? — полюбопитствах аз.
Джамил погледна към Джейсън. Размениха си поглед, който явно само аз не разбрах. Сякаш предстоеше някаква неприятна изненада, за която никой не искаше да ми каже.
— Какво? — попитах аз.
— Хайде да изрепетираме приветствието — рече Джамил.
— Какво криете от мен, момчета?
Джейсън се изсмя.
— Просто й кажи.
От гърлото на Джамил се изтръгна ниско ръмжене. Кожата ми настръхна.
— Аз съм Скол, а ти си никой сред ликоите31. Гласът ти е само вятър пред входа на пещерата.
Джейсън направи няколко крачки към нас.
— Дори дърветата се прекланят пред вятъра — рече той. Думите прозвучаха прекалено официално за неговата уста.
— Добре — похвали го Джамил. — Виждам, че все пак знаеш ликойски изрази.
— Ние се страхувахме да се докосваме — каза Джейсън, — а не да разговаряме помежду си.
Зейн се оттласна от стената, мина между тях и застана до мен:
— Луната изгрява. Времето ни изтича.
Изгледах всички намръщено.
— Имам чувството, че говорите кодирано и само аз не знам какъв е кодът.
30
Лусиан Дейвид Меч (р. 1937), световноизвестен американски учен и изследовател; днес се смята за един от най-големите експерти по вълците. — Б.пр.
31
Членовете на глутницата на Ричард се наричат помежду си „ликои“ в чест на древногръцкия цар Ликаон, който ядосал Зевс и бил превърнат от него във вълк. — Б.пр.