— Той е безпомощна жертва за всеки, Ашър. Все някой трябва да го е грижа за него. Моля те, mon…
Той затисна устните му с пръсти.
— Не го казвай, Анита, не го казвай никога повече, ако това не означава нищо за теб. Ще го спася, щом искаш.
Имах чувството, че нещо ми се губи. Спомнях си галеното име, с което Жан-Клод наричаше Ашър, но не и защо той се страхуваше да направи опит да излекува Натаниел. Гледах го как се приближава към леглото, гледах златистата му коса, която се спускаше като блещукащ воал по раменете му, и внезапно ми се стори, че това, което не мога да си спомня, е много важно.
Ашър протегна ръка към Деймиън.
— Ела, братко мой. Или прочутият кураж на викингите вече те е напуснал?
— Убивал съм твои предци, когато още си бил проблясък на мисъл в очите на прапрадядо ти.
— Мамка му, ще бъде опасно, нали? — попитах аз.
Ашър коленичи до леглото. Погледна назад към мен, при което златистата коса се спусна като завеса пред белязаната половина на лицето му. Беше коленичил — истинско златисто съвършенство — и се усмихна, но усмивката му беше горчива.
— Можем да поемем разложението, но ако не сме достатъчно силни, то ще проникне в нас и ще умрем. Във всеки случай скъпоценният ти леопардлак ще бъде спасен.
Деймиън пропълзя в далечния край на леглото, като избута Зейн от мястото му до главата на Натаниел. Леопардлакът беше спрял да крещи. Той лежеше неподвижно, с пребледняла, лъснала от пот кожа. Дишаше плитко и задъхано. От раните на гърдите му се процеждаше гной. В стаята се усещаше някаква миризма, която беше слаба, но се засилваше. Раната на шията му все още изглеждаше чиста, но кожата около нея беше придобила черно-зеленикавия цвят на синина, която е ужасно дълбока.
— Ашър — казах аз.
Той ме погледна, докато прокарваше ръка по едното голо бедро на Натаниел.
— Деймиън не е господар.
— Не мога да спася твоя леопард сам, Анита. Кого искаш да спасиш? И кого ще пожертваш?
Погледнах към Деймиън. Зелените му очи отново бяха човешки. Свит до Натаниел, той изглеждаше съвсем като простосмъртен.
— Не ме карай да избирам.
— Но трябва, Анита. Трябва да избереш.
Поклатих глава.
— Искаш ли да го спася? — попита Деймиън.
Срещнах погледа му, но не знаех какво да отговоря.
— Пулсът му е много слаб — обади се Чери. — Ако възнамерявате да правите нещо, побързайте.
— Искаш ли да го спася? — попита отново Деймиън.
Задъханото тежко дишане на Натаниел беше единственият звук във внезапно настъпилата тишина. Всички ме гледаха. Чакаха да взема решение. А аз не можех. Усетих как главата ми се свежда, сякаш движена от някой друг. Кимнах. Вампирите започнаха да пият.
13
В реалния живот пиенето на кръв трае по-дълго, отколкото във филмите. Там то или е много кратко, или замъгляват картината като в секс сцена от 50-те години. Всички стояхме и гледахме. В стаята беше толкова тихо, че се чуваха приглушените мляскащи звуци на вампирите, докато пиеха.
Чери бе коленичила до горния край на леглото и проверяваше периодично пулса на Натаниел. Всички останали се бяхме отдръпнали настрани. Аз лично се бях оттеглила в дъното на стаята и бях приседнала на бюрото. Стараех се с всички сили да не поглеждам към леглото. Другите кръстосваха безспир помещението и изглеждаха смутени.
Джейсън застана до мен и се подпря на бюрото.
— Ако не знаех, че животът му виси на косъм, щях да ревнувам.
Погледнах го да разбера дали се шегува. Видът му и пламъкът в погледа му ми подсказаха, че говори сериозно. Това ме накара да проверя с поглед какво става.
Деймиън беше придърпал Натаниел в скута си и го беше прегърнал. Тялото му беше прикрито отчасти зад голото тяло на леопардлака. Ръката му беше обгърнала гръдния кош на Натаниел и го притискаше към зелената копринена риза. Гнойта се беше размазала на тъмни ивици по плата. С другата си бледа ръка Деймиън притискаше лицето на леопардлака към рамото си. Вампирът го беше захапал изотзад за врата. Виждаха се кървавочервената му коса и устата му, залепена върху раната. Въпреки че се намирах доста далече, видях как челюстите на Деймиън се движат и как преглъща.
Ашър продължаваше да стои коленичил на пода, а единият крак на Натаниел беше изтеглен настрани и стъпалото висеше надолу. Лицето на Ашър беше заровено във вътрешната част на бедрото му, толкова близо до слабините, че отпуснатите гениталии на леопардлака се опираха в едната му буза. Ашър помръдна леко глава и над чатала на Натаниел се спусна водопад от златиста коса. Но тя не скри напълно гениталиите и те се виждаха изпод нея.
Изведнъж така пламнах, че усетих леко замайване. Докато извръщах глава, зърнах отражението си в единственото огледало в стаята. Лицето ми гореше. Очите ми бяха ококорени и изненадани. Както навремето в гимназията, когато попадах на двойки, които се натискаха по скамейките, и смехът им ме преследваше в нощта.