Деймиън пиеше от гърлото ми. Силата отне болката и я превърна в нещо друго. Усетих устата му върху гърлото си, усетих как поглъща кръвта ми, живота ми, моята енергия. Събрах цялата сила в нас и я запратих в Деймиън. Вкарах я в него с кръвта си.
Представих си безупречната му кожа. Усетих как силата се влива в тялото му. Усетих как с общи усилия изтласкваме другата сила. И почувствах как тя се излива от нас: не по пода, а през него надолу в земята. Ние го прогонвахме, освобождавахме се от разложението. И вече го нямаше.
Двамата с Деймиън стояхме на колене и се къпехме в силата. Повей на вятъра запрати косата на вампира върху лицето ми и аз осъзнах, че този вятър сме самите ние. Деймиън се отдръпна пръв, повличайки силата като нишки от прекъснат сън.
Той стоеше на колене пред мен и вдигна ръце към лицето ми. Те бяха излекувани, плътта под останките от онази чернилка беше здрава. Ръцете му бяха оздравели. Той обхвана с длани лицето ми и ме целуна. Силата още беше помежду ни. Тя излезе от устата му и се изля върху нас като изгарящ поток от енергия.
Отдръпнах се от целувката на Деймиън. И успях някак да се закрепя в седнало положение.
— Анита.
Погледнах го.
— Благодаря ти — каза той.
Кимнах:
— Моля.
— А сега — обади се Ашър — всички трябва да вземем душ. — Той се изправи с омазан в черно панталон.
Изцапани бяха и ръцете му, въпреки че нямах спомен да е докосвал нито Деймиън, нито пода.
Местата, на които Деймиън ме беше пипал по голия гръб, лепнеха. Панталонът ми беше омазан чак до коленете. Ще трябва да изгорим дрехите или поне да ги изхвърлим. Това беше една от причините да държа в джипа си работнически гащеризон, който да навличам върху дрехите, когато отивам на местопрестъпление или вдигам зомбита. Разбира се, и през ум не ми беше минало, че ще се омажа цялата още в самото бунгало.
— Страхотно — рекох аз. — Върви пръв.
— Предлагам ти да си първа. Горещият душ е чудесно нещо, но за нас с Деймиън той е лукс, а не необходимост.
— Имаш право — съгласих се аз.
Пипнах косата си и усетих, че цялата е в онова нещо, но поне не беше проникнало до скалпа ми.
14
Онова. Продължавах да го наричам „онова“. Срамувах се да призная пред себе си, че „онова нещо“ беше разложената плът на Деймиън, която се бе разляла по пода. Понякога, когато нещо е прекалено ужасяващо, изпитваме нуждата да се дистанцираме от него. Езикът върши работа за целта. Жертвите стават „онова нещо“, защото понякога е прекалено ужасяващо да говорим за тях като за „той“ или „тя“. Когато остъргваш от ръцете си парчетата от нечий любим човек, трябва да мислиш за него като за „нещо“. В противен случай ще побегнеш с вик. Така че сега бях омазана със зеленикавочерно „нещо“.
Измих си достатъчно грижливо ръцете, за да съм сигурна, че няма да изцапам чистите дрехи, докато ровя в куфара. Взех си дънки и поло. Ашър се появи зад мен — озърнах се да го видя.
— Какво? — попитах и въпросът ми прозвуча прекалено грубо дори за самата мен. — Искам да кажа, какво ще правим сега?
Ашър ме възнагради с усмивка.
— Тази нощ ще трябва да се срещнем с Колин.
Кимнах:
— О, да. Включен е в запазените ми танци за вечерта.
Той се усмихна и поклати глава.
— Не можем да го убием, Анита.
Втренчих се в него:
— Какво имаш предвид? Че ще ни бъде трудно да го убием ли, или че не трябва да го убиваме?
— Може би и двете, но второто със сигурност.
Изправих се.
— Той изпрати Натаниел при нас, за да гледаме как умира.
Вперих поглед в куфара, без да го виждам, просто за да не стоя с вдигната глава. Около ноктите имах чернилка, която не бях успяла да измия на мивката. Когато силата избухна между нас, разбрах, че ще стане, но преди това… Бях си забранила да мисля по въпроса. Но щом влязох в банята, ме втресе. И останах вътре, докато ръцете ми спрат да треперят. Бях овладяла страха си и сега изпитвах само гняв.
— Не мисля, че някой е трябвало да умира, Анита. Предполагам, че беше тест.
— Какъв тест? — попитах аз.
— Целящ да провери колко сме силни в действителност. Това донякъде беше комплимент. Той никога не би заразил Натаниел, ако не смяташе, че има надежда да го спасим.
— Откъде си толкова сигурен?
— Защото да убиеш pomme de sang на друг вампирски господар е смъртна обида. Войни са избухвали и за по-малко.
— Но той знае, че започнем ли война с него, Съветът ще ни подгони.
— Именно заради това не можем да го убием — Ашър вдигна ръка в момента, в който отворих уста да възразя. Затворих я. — Последният господар, когото уби, застрашаваше открито живота ти. Ти я уби, за да се защитиш. Самоотбраната е позволена. Обаче Колин не е упражнил директно насилие спрямо нас.