16
Деймиън отказа да се къпе заедно с Ашър, въпреки че и двамата бяха мръсни и можеха да си помогнат взаимно с изтъркване на труднодостъпните места. Бях им предложила да се изкъпят заедно, защото и двамата бяха мъже. Знаех, че Ашър е бисексуален, но заради консервативното ми възпитание изобщо не ми хрумна, че той би възприел всеки, с когото е под душа, като сексуален обект, независимо от пола. Знаех какъв е и не ми пукаше особено, но от време на време се изненадвах. И аз не знам защо.
Ашър излезе от банята гол, само с вързаната на кръста хавлиена кърпа. Деймиън зае мястото му под душа. Последно къпане за тази нощ. Джейсън беше помогнал на Ашър за труднодостъпните места. И не беше направил никакъв опит да флиртува с вампира. Просто влезе при него, помогна му и излезе. След признанието на Джейсън не знаех дали флиртува с мъжете така, както с жените. Очевидно не.
Белезите по гърдите на Ашър се виждаха съвсем отчетливо. Докато вървеше, изпод хавлията се мярнаха и изгарянията по дясното му бедро. Всичко останало у него беше бледозлатисто съвършенство. Някога хората ахваха от красотата му. И днес ахваха, но по други причини.
Зейн и Чери избягваха да го гледат. Лицата им бяха безизразни, но неудобството, което изпитваха, подсказваше недвусмислено чувствата им.
Ашър беше невъзмутим, обаче знаех, че е забелязал поведението им.
Джейсън не се притесняваше да гледа към него. Той беше нахлузил кожен панталон, но не си беше сложил ризата и обувките, защото му предстоеше да помогне на Деймиън за къпането. Върколакът беше седнал върху един от ковчезите, поклащаше босите си крака и ме зяпаше. Погледът му се стрелкаше от време на време към Ашър, после се връщаше пак върху мен.
О, по дяволите, да не съм им бавачка? Ще рече човек, че при наличието на толкова привлекателни свръхестествени мъже ще има изобилие от секс, но се усещаше само сексуално напрежение и страдание. Не знам дали това се дължеше на факта, че съм жена, или на нещо друго, но все аз бях тази, която се грижеше за другите. Може би наистина чисто по женски — определено не смятах, че съм прекалено състрадателна. Защо ми трябваше да отида при вампира?
Ашър бе коленичил пред пътническия сандък. Гърбът му беше гладък и почти съвършен, като изключим няколкото малки продълговати белега, останали от стичането на светената вода отстрани по ребрата му. Златистата му коса беше сплъстена и влажна и от нея капеше вода, която оставяше сребристи линии надолу по гърба му. Нямаше достатъчно хавлиени кърпи, затова вампирите не ползваха отделна кърпа за коса.
Взех кърпата, с която си бях подсушила косата, от облегалката на стола до бюрото. Бях я оставила там да съхне. Приближих се до него и сложих ръка върху рамото му. Той трепна и наведе глава, за да прикрие обезобразеното си лице с мократа коса. Направи го автоматично и неволно ми се сви сърцето.
Ако бяхме любовници, щях да близна водата от гърдите му, да погаля с език дълбоките белези и може би дори да плъзна ръка под хавлията. Но ние не бяхме любовници и никога не го бях виждала гол. Не знаех какво крие под кърпата. Веднъж Ашър ми каза, че онази му работа е незасегната и функционира нормално, но това не даваше отговор на въпроса как изглежда. А като се има предвид колко комфортно се чувствах в присъствието му, не бях сигурна, че искам да знам. Ако изглеждаше като гърдите му, бях почти убедена, че не искам да я виждам. Да, признавам си: отчасти все пак изпитвах любопитство.
Направих най-доброто, на което бях способна. Притиснах лице към грапавата кожа на дясната му буза.
— Какво ще облечеш?
Той въздъхна и опря лицето си в моето. Взе ръката ми и я плъзна по влажните си гърди.
— Мисля, че трябва да ги шокираме. Ще се облека много оскъдно.
Отдръпнах се леко назад, за да виждам лицето му. Ашър продължаваше да притиска ръката ми към гърдите си, за да усетя гладкото съвършенство от лявата му страна.