— Сигурен ли си?
Вампирът се усмихна, но същевременно примигна, така че не успях да разчета изражението в очите му. Той потупа ръката ми и ме пусна.
— Свикнал съм с ефекта, който оказвам върху хората, ma cherie. Имах на разположение векове, за да го превърна в свое предимство.
Изправих се и наметнах раменете му с кърпата.
— Ще ти трябва за косата.
Той я хвана за двата края и я притисна към носа и устата си като шал.
— Попила е нежния аромат на кожата ти.
Пипнах кичур от натежалата му златна коса.
— Сладкодумец.
Вгледах се в лицето му, в мразовитата синева на очите му и усетих болка ниско в корема. Почувствах внезапна страст, от която дъхът ми секна. Случва се. Понякога е достатъчен дребен жест, обикновено завъртане на глава, за да останете без дъх и тялото ви да реагира по начин, който не можете да контролирате. Когато това стане, се преструвате, че не се е случило нищо, и прикривате емоциите си. Не дай Боже обектът на внезапното желание да разбере какво ви се върти в главата. Но сега допуснах желанието в очите си. Позволих на Ашър да види как ми бе подействал.
Той взе ръката ми и я целуна нежно.
— Ma cherie.
Джейсън се приближи до нас и се подпря на близкия ковчег, както преди това се бе подпирал на бюрото.
— По дяволите — каза той.
— Какво? — попитах.
— Ти си ме виждала гол или почти гол. Между нас е имало почти интимна близост — Джейсън въздъхна. — И никога не си ме гледала по този начин.
— Ревнуваш ли? — попитах.
Той се замисли за секунда, после кимна.
— Да, мисля, че ревнувам.
Ашър се засмя и смехът му беше като перушинка, която гали кожата, насочвана от веща ръка.
— Имаш такова гладко и съвършено тяло, в разцвета на младостта си, жив си и дишаш, а все пак ми завиждаш. Колко мило.
Разговорът ни бе прекъснат от почукване по входната врата. Извадих браунинга и залепих гръб за стената до вратата.
— Кой е?
— Върн.
Отместих завесата и погледнах навън. Май беше сам. Отворих му и го пуснах да влезе. Когато мина покрай мен, заврях дулото на пистолета в гърба му и затворих вратата с ритник.
Той се вцепени:
— Какво става?
— Ти ни кажи — предложих му аз.
— Анита — рече Ашър.
— Не, той е Улфрик. Длъжен е да държи глутницата си под строг контрол.
Усетих как цевта помръдна, когато гръдният му кош се разшири.
— Надушвам лайна по килима и чаршафите. Да не би Колин да ви е посетил?
Забих цевта в гърба му достатъчно силно, за да му направи синина.
— Прати ни подарък.
— Веднъж и на нас ни направи такъв подарък — каза Върн. — Знам на какво мирише тук, защото държах ръката на Ерин, докато се разлагаше и умираше.
— Защо да ти вярвам? — попитах го аз.
— Ако имаш проблем с хората на Колин, защо заплашваш мен с пистолет?
— Един от твоите вълци е подмамил Натаниел и го е предал на вампирите.
Цевта отново помръдна, защото Върн обърна глава към леглото.
— Защо е жив?
— Не е твоя работа — отвърнах.
Той кимна.
— Кой от моите вълци е завел вашата котка при Колин?
— Мира.
— По дяволите — рече Върн. — Знаех, че е бясна на Ричард, защото я заряза, но изобщо не съм подозирал, че ще отиде при вампирите.
Ашър се приближи до нас.
— По законите на гостоприемството можем да държим теб отговорен за действията на глутницата ти.
— Какво мога да направя, за да изкупя вината си за нарушения протокол?
Прозвуча прекалено официално за простоватия му южняшки провлачен говор.
Наведох се към него, защото нямаше как да навра по-силно цевта в тялото му, а трябваше да наблегна на думите си.
— Откъде да знам, че ти не си й наредил да го направи?
— Казах ви какво причини Колин на Ерин. Той заяви, че сме си позволявали твърде много, като сме забравяли, че вампирите са по-могъщи от което и да е животно. Как, по дяволите, успяхте да излекувате вашия леопардлак?
— Казва се Натаниел — рекох аз.
Върн си пое дълбоко въздух и издиша бавно.
— Как излекувахте Натаниел?
Погледнах иззад тялото на Върн към Ашър. Той ми кимна съвсем леко и аз отстъпих няколко крачки, за да бъда извън обсега на Върн, ако го е ядосал пистолетът. Обаче го задържах насочен към него, защото разстоянието между нас все пак беше по-малко от десет крачки. Дори обикновен човек, въоръжен с нож, може да преодолее това разстояние по-бързо, отколкото повечето хора са способни да извадят пистолет от кобура.
— Като изложихме на голям риск самите себе си — отговори Ашър.
— Как? — попита Върн. Той тръгна към леглото, без да ми обърне никакво внимание. Вампирът му каза как го бяхме излекували. — И никой от вас не се зарази?