— Деймиън се зарази — каза Ашър.
Върн огледа помещението.
— Имаш предвид червенокосия вампир?
Ашър кимна.
— Чувам го в банята. А би трябвало да е мъртъв.
— Да, би трябвало — съгласи се Ашър.
Върн се обърна отново към мен.
— Нашата варгамор каза, че е усетила силата ти тази вечер. Каза, че си направила някакво заклинание.
— Терминът варгамор ми е непознат — рекох аз.
— Така се нарича магьосницата или магьосникът на глутницата. Обикновено варгаморът е вещица, но невинаги. Понякога е просто медиум. Повечето глутници вече не използват такива като тях. Как спаси вампира, когато започна да гние?
Прибрах браунинга в кобура. Първо, не можех да го държа до безкрай в ръце и второ, започвах да вярвам на Върн.
— Аз съм некромант, Върн. Деймиън е вампир. Аз го излекувах.
Очите му се присвиха.
— Просто така?
Изсмях се.
— Не, не просто така. За малко да го изпуснем, но го спасихме.
— Можеш ли да излекуваш и някой от моите?
— Колин, и някой от вашите ли е заразил тази вечер?
— Не, но ако се изправим заедно с вас срещу него, ще го направи.
— Защо ви е да ни помагате? — попитах аз.
— Защото мразя този проклет кръвопиец.
— Ако е вярно, значи Мира е нарушила закона на глутницата — обади се Джейсън.
Върн кимна.
— При нормални обстоятелства бих й наритал задника. Тя не ми се подчини, но вие сте тези, които пострадаха. Вашето желание за отмъщение е с предимство — той хвърли поглед към Ашър, после към мен, сякаш не беше сигурен от кого да поиска разрешение. — Какво трябва да направи моята глутница, за да оправим нещата помежду си?
Изгледах го с наклонена на една страна глава. Не ми харесваше, че негов вълк беше предал Натаниел. Вече не можех да му имам доверие. Но разбирах гнева на Мира. Ричард я е зарязал. Жена, която е била унизена, и така нататък.
— Като начало можете да отложите приветствената церемония — казах аз. — Тази вечер ще бъдем прекалено заети с вампирите, за да ни остане време за нещо друго.
Върн кимна.
— Дадено.
— Освен това искам главата на Мира на тепсия.
— Трябва ни място, където да се срещнем с Колин — намеси се Ашър.
— Нашият лупанар33 е на вашите услуги — каза Върн.
— Много великодушно — рече Ашър.
Великодушно беше. Може би прекалено великодушно.
— Нали си даваш сметка, че няма да убием Колин заради стореното? Така че каквото и да се случи тази вечер — освен ако той не ни нападне и не ни принуди да се защитим, — след няколко дни ние ще си тръгнем, а Колин ще остане Господар на града.
— Искаш да кажеш, че ако ви помогна, ще си навлека гнева му?
Кимнах:
— Да.
— Ерин беше добро хлапе. Дори не беше сред младоците, които се бяха разбунтували срещу вампирите. Избраха го само защото беше от моите вълци.
— Натаниел каза, че на Мира й е било платено, за да предаде едно от нашите животни на Колин — рекох аз.
— Типично за него — ръцете на Върн се свиха в юмруци и силата му премина през бунгалото като гореща вълна. — От десет години искам да го накарам да си плати за това, което причини на Ерин, но никога не съм бил достатъчно силен, за да му се опълча.
— Не го ли искаш мъртъв? — попитах учудено аз.
— През повечето време Колин не ни закача. А най-хубавото е, че не може да призовава вълците. Ако го убием, на негово място ще дойде друг господар, който може би ще бъде способен да контролира вълците. Някой, който може да се окаже още по-проклет кучи син от него. Би било страхотно да го видя мъртъв, но не и преди да знам какво ще струва това на моята глутница.
— Значи изборът е между злото, което познаваш, и злото, което ти е непознато.
Върн ме изгледа за секунда и кимна.
— Да.
— Страхотно — казах аз. — Тогава да вървим да подпалим cojones34 на това конкретно зло.
Никой нямаше възражения — нещо необичайно за това пътуване. Бях свикнала да убивам вампири, а не да ги наказвам, защото преди много време бях научила, че трябва или да убиеш чудовищата, или изобщо да не се занимаваш с тях. Настъпиш ли ги веднъж по опашката, метафорично казано, никога не можеш да бъдеш сигурен как ще реагират. Съжалявам, стига толкова. Знаех как ще реагира Колин. Въпросът беше колко кръв ще се пролее и дали ще успеем да се измъкнем, без някой от нашите да бъде убит. Пет пари не давах дали ще се наложи да убием някой от хората на Колин, даже се надявах да се наложи.
17
Вървях през свят от сребристи лунни сенки и черните силуети на дърветата. Ботушите ми бяха с достатъчно нисък ток и ми бяха по мярка, така че не бяха лоши за разходка в гората. Въпреки това се чувствах дискомфортно; не защото някоя част от облеклото ми беше неудобна, а заради горещината и шума. Свивките на коленете ми бяха плувнали в пот под найлоновите чорапи и кожената пола. Към останалите дрехи бях добавила кожено сако, взех го от Джейсън. Сакото прикриваше мини-узито и голямата кожена чанта, която бях преметнала през рамо. Чантата беше на Чери и вътре имаше флакон с лак за коса. В джоба на сакото носех златна запалка. Запалката принадлежеше на Ашър. Беше прекалено горещо за сако.
33
Мястото, на което членовете на всяка глутница се събират за официални срещи и церемонии. Lupanar или lupanarium са публичните домове в древния Рим, думата произлиза от lupa „вълчица“, както са били наричани проститутките. — Б.пр.