Внезапно в гората се изви вятър. Листата на дъба се разшумяха, зашепнаха. Скелетът се залюля и въжето, на което висеше, заскърца. Звукът ме накара да насоча отново очи към дървото, защото там имаше не едно, а десетки скърцащи въжета. Повечето отдавна бяха празни, със скъсани или проядени, разнищени краища, но всички скърцаха и се люлееха.
Проследих ги нагоре по короната на дървото, докъдето можех да ги виждам на лунната светлина. Дъбът трябва да беше над стогодишен и на върха му също се полюшваха парчета въже. Изглежда, провесваха тела на това дърво от много дълго време.
Скелетът се завъртя внезапно под напора на засилилия се вятър, раззина челюст, а празните му очни кухини отразиха за секунда светлината на фенерите. Сухожилията на челюстта се скъсаха, тя увисна на една страна и се залюля като счупена панта. Обзе ме ужасяващо желание да притичам по килима от кости и да изтръгна челюстта или да я закрепя отново, каквото и да е, само и само тази малка кост да спре да се люшка от вятъра.
— Боже мой — прошепна Джейсън.
Не можах да кажа нищо, затова просто кимнах. Не губя често дар слово, но при тази гледка останах без думи.
Деймиън се беше спрял и се беше върнал назад, за да застане до нас. Изчакваше ни, сякаш беше наш ескорт. Най-накрая успях да отместя поглед от дървото и ужасяващата му украса. Видях пейки, които образуваха трите страни на отворен триъгълник. Между пейките имаше достатъчно място, така че присъстващите не бяха сгъчкани един в друг, и все пак поляната сякаш беше претъпкана, самият въздух като че ли беше пълен с невидими твари, които се стрелкаха напред-назад покрай мен, та кожата ми настръхна.
— Усети ли? — попитах.
Джейсън ме погледна.
— Кое?
Явно не беше. Което означаваше, че каквито и да бяха тварите във въздуха, превръщач не можеше да почувства присъствието им. В такъв случай какво представляваха?
Един вампир се взираше в мен от мястото си на близката пейка. Косата му беше кестенява и толкова къса, че се виждаше бледата му гола шия. Очите му изглеждаха много тъмни, може би бяха кафяви, а може би черни. Той се усмихна и усетих как силата му ме връхлита. Опитваше се да ме плени с поглед. В обичайния случай бих изчакала, докато сведе пръв очи, но не ми харесваше какво усещам на това място. Сила, която не беше вампирска. Отместих поглед от очите му и разгледах бледата извивка на бузата му. Устните му бяха пълни, горната беше издадена напред по много женствен начин. Останалата част от лицето му беше ръбеста и ъгловата, брадичката остра, а носът прекалено дълъг. Лице, което щеше да изглежда грозновато, ако не бяха устата и очите с дълги мигли, тъмни и дълбоки като черни огледала.
Не се взирах прекалено дълго в тези очи. Чувствах се несигурно, сякаш земята под краката ми не беше съвсем стабилна. Ричард трябваше да ми каже за лупанара. Някой трябваше да ме подготви за него. По-късно щях да съм бясна, че никой не ми беше казал нищо, но сега просто се опитвах да измисля как да се справя със ситуацията. Ако кланът на Върн практикуваше човешки жертвоприношения, на това трябваше да се сложи край.
Деймиън застана пред мен и скри останалите от очите ми.
— Нещо не е наред ли, Анита?
Погледнах го. Не избухнах пред другите вампири само заради Ричард. Той никога не би одобрил човешките жертвоприношения. О, може да е идвал тук веднъж и да си е тръгнал, без да повика полиция, но не би дошъл отново и нямаше да се връща година след година. Просто не би одобрил това място.
Може би кланът на Върн третираше по този начин своите мъртви. Ако ставаше дума за нещо друго, щях да повикам щатските полицаи, но не и тази вечер. Не и докато не ги видя да влачат пищяща жертва. Ако видех подобно нещо, всякакви споразумения отпадаха.
Поклатих глава:
— Какво би могло да не е наред?
19
Излязох на поляната и се запътих към нашата група. Изглежда, трите групи имаха равен брой участници. Това беше обичайно при среща на групи от свръхестествени създания. Винаги се водят преговори за числеността на антуража, който ще имате.
Ричард се изправи и тръгна да ме посрещне. Поех протегната му ръка, но колкото и да е странно, в момента изобщо не ми пукаше дали е с риза, или не. Бях му ядосана. Бях му ядосана, защото не ме беше подготвил за това място. Може би си беше помислил, че вече нищо не е в състояние да ме шокира или… о, по дяволите, не знаех, но той отново се беше издънил.