Колкото повече се приближаваше към мен Барнаби, толкова по-силно светеше кръстът. Наложи се да извърна глава заради блясъка — беше толкова ярък, че бе болезнено да се гледа. А за вампира беше още по-болезнено, знаех го.
Разложената ръка се плъзна по гръдния ми кош и между гърдите ми се стече нещо влажно и полутечно. Той сграбчи верижката, а не самия кръст — умен вампир. Дръпна я и тя се скъса. Кръстът падна върху ръката му и среброто се запали с пламък, който беше бял и чист като светлината, която излъчваше преди това.
Вампирът изпищя и захвърли кръста, който описа блестяща дъга като малка комета и изчезна в мрака.
Докато чаках очите ми да привикнат отново към мъждивата светлина на фенерите, казах:
— Не се притеснявай, Барнаби, имам още.
Вампирът беше паднал на колене и беше обгърнал ръката си. Все още беше разложен жив кошмар, но плътта на ръката му беше почерняла.
— Но не всеки има твоята вяра — обади се Колин.
Също като в гората, и този път не усетих вампирската му сила, но внезапно ме завладя страх. Сега, когато знаех с какво си имам работа, ефектът не беше толкова силен, но се различаваше от всички други вампирски способности, които бях усещала. Тази сила беше някак по-дискретна и поради това по-страховита.
— Барнаби, младият рус върколак е много уплашен от теб. Срещал е твоя вид и преди.
Вампирът се изправи и понечи да ме заобиколи. Застанах пред него.
— Джейсън е под моята защита.
— Барнаби няма да го нарани, просто ще си поиграе малко с него.
Поклатих глава:
— Дадох на Джейсън дума, че няма да позволя на вампира, който зарази Натаниел, да го докосне.
— Дала си дума? — каза Колин. — Ти си съвременна американка. Думата ти не означава нищо.
— Моята дума означава нещо за мен — съобщих му аз. — Не я давам току-тъй.
— Усещам, че думите ти са истина, но искам Барнаби да си поиграе с твоя млад приятел. Ако го спреш, ще нарушиш примирието. А който наруши пръв примирието, ще отговаря пред Съвета.
Продължих да се движа едновременно с Барнаби; той се опитваше бавно да ме заобиколи, но аз непрекъснато му препречвах пътя.
— Колин, казвали са ми, че усещаш страха. Можеш да усетиш колко е изплашен Джейсън от твоя приятел.
— О, да, довечера ще пирувам.
— Заради теб може да загуби разсъдъка си — продължих аз.
Някой ме докосна по гърба и подскочих. Беше Ашър. Бях изминала заднешком цялото разстояние до пейката.
Ричард и телохранителите му бяха обградили Джейсън. Можеше и да не защитят Ашър, но щяха да защитят един от своите. Барнаби зави в опит да се промъкне покрай мен. Бях принудена да прескоча пейката, за да застана отново на пътя му.
Опрях лявата си ръка върху разложените му гърди. Дясната беше върху ръкохватката на браунинга. Уверих се, че го е видял.
Колин проговори. Барнаби закриваше гледката му, но той сякаш беше видял какво става през очите на другия вампир.
— Ако застреляш мой вампир, примирието ще бъде нарушено.
— Ти изпрати Натаниел умиращ при нас. Ашър каза, че това е своего рода комплимент, защото си бил убеден, че можем да го излекуваме.
— И го излекувахте, нали? — попита Колин.
— Аха. Е, позволи ми да ти върна комплимента. Мисля, че ако застрелям Барнаби от упор, той ще оцелее. Стреляла съм по разлагащи се вампири и преди и съм нанасяла по-големи щети на дрехите им, отколкото на тях самите.
— Усети, че думите й са истина — намеси се Ашър. — Тя вярва, че той ще оживее, така че примирието няма да бъде нарушено.
— Вярва го, но се надява да умре — каза Колин.
— Ако съсипеш разсъдъка на един от антуража ни — рече Ашър, — ти също ще нарушиш примирието.
— Не съм съгласен — заяви Колин.
— Значи сме в патово положение — казах аз.
— Не смятам така — Колин се обърна към Върн: — Върн, заработи си надницата. Погрижи се за защитниците на младия.
Върн се изправи и вълците му се скупчиха около него. Те тръгнаха през поляната, а около тях завибрира енергия, от която косата на тила ми настръхна и ръката ми посегна към оръжието.
Ричард каза:
— Върн.
Но Върн не погледна към Ричард. Гледаше мен. И държеше в ръце малка покрита кошница. Не исках да узнавам какво има в кошницата. Насочих пистолета към гърдите му.
— Спокойно, момиче — каза Върн. — Това е подарък.
Задържах пистолета насочен към него.