Той се усмихна.
— Толкова си състрадателна; може би репутацията ти е само на думи.
Усмихнах се на свой ред и поклатих глава.
— Може и да е така, но след като тази нощ няма да се убиваме, Колин, мисля, че това е без значение.
Колин отиде при своите, обърна се към Ашър. Игнорира ме, както преди това беше игнорирал човешкия си слуга.
— Няма да позволя да заемеш моето място, Ашър.
— Не съм дошъл за твоето място — отговори му Ашър с безизразен и неутрален глас.
— Тогава защо Жан-Клод изпраща в земите ми господар почти на моята възраст въпреки изричните ми заповеди?
— Можех да скрия какъв съм — каза Ашър, — но Жан-Клод реши, че ще го изтълкуваш погрешно. Дойдох тук, без да крия нищо.
— Но все пак дойде.
— Не мога да променя станалото — рече Ашър. — Какво би удовлетворило всички?
— Твоята смърт — отговори Колин.
Всички застинахме, сякаш колективно бяхме затаили дъх. Понечих да кажа нещо, обаче Ричард ме докосна по рамото. Затворих уста и оставих Ашър да говори, но не ми беше никак лесно.
Ашър се засмя с прекрасния си почти осезаем смях.
— Смяташ да нарушиш примирието, така ли, Колин?
— Не и ако убия съперник, изпратен да заеме мястото ми. Това ще бъде обикновена самозащита и пример за назидание на другите амбициозни вампири.
— Знаеш, че не съм дошъл, за да заема мястото ти — каза Ашър.
— Нищо подобно не знам.
— Доволен съм и от сегашното си положение.
— Защо? — попита Колин. — Можеш да бъдеш господар на някой град далеч от триумвирата им. Защо би се задоволил с нещо по-малко?
Ашър се усмихна едва-едва.
— Предпочитам кротките средства на убеждение пред силата.
Колин поклати глава.
— Казаха ми, че си влюбен в нея и в самия Жан-Клод. Казаха ми, че спиш и с двамата, и затова Улфрик си търси нова лупа.
— С негово съдействие можехме да сме щастлива четворка — рече Ашър.
Ричард се вцепени до мен, шокиран от чутото. Докоснах го на свой ред по ръката, за да не се изпусне да каже на глас това, което мисли.
— Казаха ми много неща — рече Колин. — Моите хора те наблюдаваха отдалече. Смятаме, че си влюбен в момичето и в Жан-Клод. Запознати сме със съвместната ви история. И сме склонни да вярваме, че след като си падаш по мъже, си готов да спиш и с техния Улфрик, стига той да ти позволи. Обаче мислим, че не спиш с нито един от тях. Смятаме, че си измислил тази трогателна история, за да се спасиш.
Тръгнах към Ашър. Планът беше да изнесем умерено представление с любовна игра. Исках да го предупредя, че е по-добре да не се увличаме, но не ми се удаде такава възможност.
Тъмнината се размърда. Десетки вампири изплуваха от мрака и обградиха поляната. Колин ни беше отвличал вниманието, за да даде възможност на вампирите да ни обградят, и нито Ашър, нито аз или някой от превръщачите беше усетил приближаването им.
— Дайте ни Ашър и ще ви пуснем да си отидете.
— Сега ти нарушаваш примирието — отбеляза Ашър. Гласът му беше спокоен и равнодушен, сякаш Колин не беше пожелал току-що смъртта му. Върн пристъпи напред.
— Това е нашият лупанар.
Можем да го затворим за всички, които не са поканени.
— Не и без вашата варгамор. Ти я остави в дома й, за да бъде в безопасност, в случай че нещата се объркат. Такава загриженост за човешкия ви любимец. Разчитах на нея — той вдигна ръка, сякаш призоваваше хората си. — Никой от вашите тук не е в достатъчна степен вещица, за да призове силата на кръга.
— Ако убиеш Ашър, ще нарушиш примирието.
— Няма да нараня триумвирата на Жан-Клод. Просто ще премахна съперник.
Вампирите тръгнаха през гората към нас. Не бързаха. Движеха се като плътни сенки, бавно, сякаш имаха на разположение цяла нощ, за да стеснят кръга си и да ни хванат.
— Ашър? — казах въпросително, без да изпускам от поглед заплашителните фигури, които се приближаваха бавно.
— Oui.
— Това нарушава ли примирието?
— Oui.
— Чудесно.
Усетих, че се приближава към мен, но се взирах в мрака и стесняващия се около нас обръч вампири. Избрах си един от тях. Строен младолик вампир. Не носеше блуза. Гърдите му бяха голи и се белееха в мрака.
— Какво има, ma cherie? — Ашър вече стоеше в непосредствена близост до мен.
Отместих го настрани с лявата си ръка и дръпнах мини-узито с дясната, извъртях го напред и започнах да стрелям още преди да съм се прицелила, така че куршумите удариха краката на вампира и той залитна. Сграбчих автомата с две ръце и пуснах няколко откоса през тялото му. Едновременно с това нададох вой. Не че той щеше да чуе крясъците ми поради гърмежите. Крещях, защото не можех да се въздържа, защото напрежението, ужасът и всичко останало премина от автомата през ръцете ми и изригна през устата ми.