— Не ми пука какво ще стане с третия член на вашия триумвират. Да защитавам земите и хората си, ето за кое ми пука.
— Ако с Ричард се случи нещо заради това забавяне, ще се погрижа да ти запука — казах му с все още спокоен глас.
— Ето, заплахите вече започнаха.
Напрежението в раменете се надигна по врата ми и изригна през устата ми:
— Слушай какво, мухльо нещастен, идвам при вас. Няма да позволя Ричард да пострада заради параноята ти.
— Тогава ще те убием — заяви той.
— Колин, не ми се пречкай и аз няма да ти се пречкам. Ако се ебаваш с мен, ще те унищожа, разбра ли? Ще има война само ако ти я започнеш, но започнеш ли нещо, кълна се, че ще го довърша.
Жан-Клод правеше отчаяни жестове да му дам телефона. Сборичкахме се за слушалката в продължение на няколко секунди, докато крещях на Колин, че е старомоден политик и по-лоши неща.
Жан-Клод се извини по прекъснатата тътнеща линия. Затвори телефона и ме погледна. Погледът му беше красноречив.
— Бих искал да кажа, че нямам думи, ma petite, или че не мога да повярвам какво направи току-що, само че го вярвам. Въпросът е: осъзнаваш ли какво направи?
— Отивам да спася Ричард. Мога да заобиколя Колин или да мина през него. Изборът е негов.
Жан-Клод въздъхна.
— Той е в правото си да гледа на действията ни като на обявяване на война. Само че Колин е много предпазлив. Ще направи едно от двете. Ще изчака да види дали ще предприемеш някакви военни действия, или ще се опита да те убие в момента, в който стъпиш на негова територия.
Поклатих глава.
— И какво трябваше да направя?
— Вече няма значение. Станалото е станало, само че уговорката ни за пътуването се променя. Пак можеш да вземеш частния ми реактивен самолет, обаче ще имаш компания.
— Ще дойдеш ли с мен? — попитах аз.
— Не. Ако съм с теб, Колин ще бъде сигурен, че сме дошли да го убием. Не, ще остана тук, но ще ти осигуря антураж от пазачи.
— Хей, чакай малко — рекох аз.
Той вдигна ръка.
— Не, ma petite. Действаш много прибързано. Не забравяй, че ако умреш, Ричард и аз също може да умрем. Връзката, която ни прави триумвират, ни дава сила, но има определена цена. Няма да рискуваш само собствения си живот.
Спрях се.
— Не се бях замисляла за това.
— Сега, когато си мой човешки слуга, се нуждаеш от подходящ антураж; антураж, достатъчно силен да се справи с хората на Колин, ако се наложи.
— Кого имаш предвид? — попитах аз, внезапно обзета от подозрение.
— Остави на мен.
— Не мисля.
Той се изправи и гневът му изплющя като бич от горещ вятър.
— Ти постави в опасност себе си, мен и Ричард. С твоята избухливост застраши всичко, което имаме или се надяваме да имаме.
— Накрая щеше да се стигне до ултиматум, Жан-Клод. Познавам вампирите. Щяхте да спорите и да се пазарите ден или два, но накрая щеше да се стигне дотук.
— Толкова ли си убедена?
— Да. Долових страх в гласа на Колин. Уплашен е до смърт от теб. Никога нямаше да се съгласи да отидем.
— Той не се страхува само от мен, ma petite. Ти си Екзекуторката. Плашат младите вампири, че ако се държат безразсъдно, ти ще дойдеш и ще ги убиеш в ковчезите им.
— Това си го измисли — казах аз.
Той поклати глава.
— Не, ma petite, ти си страшилището на вампирския род.
— Ако видя Колин, ще се опитам да не го плаша повече, отколкото вече съм го уплашила.
— Ще го видиш, ma petite, по един или друг начин. Той ще уреди да се срещнете, като види, че нямаш намерение да му навредиш, или ще присъства на нападението ти.
— Трябва да освободим Ричард преди пълнолунието. Разполагаме само с пет дни. Нямаме време да се размотаваме.
— Кого се опитваш да убедиш, ma petite? Мен или себе си?
Бях си изпуснала нервите. Беше глупаво от моя страна. Непростимо. Винаги съм била избухлива, но обикновено се контролирам по-добре.
— Съжалявам — казах.
Жан-Клод изсумтя невъзпитано.
— А, сега съжалява — той взе телефона и набра някакъв номер. — Ще наредя на Ашър и другите да се подготвят за път.
— Ашър? — възкликнах аз. — Той няма да идва с мен.
— Напротив.
Отворих уста да възразя. Той насочи към мен дългия си блед показалец.
— Познавам Колин и хората му. Нуждаеш се от придружители, които да са впечатляващи, без да са прекалено страховити, но ако се случи най-лошото, да бъдат способни да защитят и теб, и себе си. Аз ще реша кои ще тръгнат с теб и кои ще останат.
— Не е честно.
— Няма време за честност, ma petite. Твоят скъпоценен Ричард е зад решетките и пълнолунието наближава — той отпусна ръка на коляното си. — Ако решиш да вземеш със себе си някои от твоите леопардлаци, още по-добре. Ашър и Деймиън ще имат нужда от храна, докато отсъстват. Не могат да ловуват на територията на Колин. Това ще се възприеме като акт на враждебност.