И това е точно така. Стискам ръката му и усещам, че обичайната топлина и тръпката от докосването му все още са много слаби.
— И в Съмърленд има какво още да научиш — усмихва се той. — И ако ми подадеш шишето, ще възвърна енергията си и ще мога да направя портал за нас.
Подавам му го и той отпива жадно не една, а няколко големи глътки, но въпреки това не успява да материализира портала.
— Може би ще мога да помогна? — питам и изтръпвам от страх, когато виждам капчиците пот по челото му.
— Не, аз… почти успях… Дай ми още няколко секунди — мърмори той и стиска зъби, решен да успее.
И аз чакам. Секундите преминават в минути, но нищо не се получава.
— Не мога да разбера — мръщи се той. — Не ми се е случвало откакто… откакто се научих да го правя.
— Може би защото не се чувстваш добре… — шепна аз и наблюдавам как отпива отново, отново и отново. Затваря очи, прави поредния опит, но резултатът е същият.
— Нека опитам аз.
— Забрави. Не знаеш как — казва ядосано той.
Опитвам се да не го приемам лично и премълчавам. Знам, че раздразнението му е насочено към него, не към мен.
— Наистина не знам, но ти би могъл да ме научиш и…
Но преди да довърша, той скача от леглото и застава пред мен. Олюлява се, мускулите му треперят от напрежение, погледът му избягва моя.
— Това е цялостен процес, Евър. На мен ми отне години, докато се науча да се пренасям там. Не можеш да отидеш директно на края на книгата, преди да си прочела средата.
— Би ли ми казал кога за последен път си чел книга, без вече да си наясно с началото, средата и края? — обръщам всичко на шега.
За миг лицето му остава строго и напрегнато, но после омеква, той се усмихва, хваща ръката ми и пита:
— Искаш ли да опиташ?
Аз кимам.
Той продължава да ме гледа, ясно е, че се колебае, съмнява се в успеха, но желанието да ме зарадва надвива съмненията му.
— Добре тогава. Настани се удобно, но не кръстосвай крака. Това намалява чи.
— Чи ли?
— Другата дума за енергия — усмихва се той. — Ако заемеш позиция лотус, това ще помогне.
Събувам чехлите и сядам на килима. Нагласявам се толкова удобно, колкото ми позволява вълнението.
— Обикновено е необходима дълга поредица от медитации, но понеже нямаме време, а и ти вече си доста напреднала, ще прескочим това, нали?
Аз кимам, нямам търпение да започнем.
— Затвори очи и си представи блестящ ореол от мека златиста светлина — казва той и вплита пръсти в моите.
И аз го правя. Представям си абсолютно същия ореол като онзи, който Деймън прояви пред мен, за да ме спаси от Дрина. Толкова е красив, така ярък и искрящ, че сърцето ми прелива от радост. Протягам ръка към него, жадна за светлината му, нетърпелива да вляза под златистия дъжд от меки искрящи лъчи, да видя отново онова фантастично място. Но в момента, когато пръстите ми докосват сияещата повърхност, той изчезва и аз отново се оказвам в стаята си до Деймън.
— Не мога да повярвам! Бях толкова близо! — обръщам се към него и преглъщам разочарованието си. — Беше точно пред мен. Видя ли го?
— Наистина беше много близо — кима той. Погледът му искри от нежност, но усмивката му е пресилена.
— Ами ако опитам отново? Или да го направим заедно? — казвам, но още преди да съм свършила, той клати глава и се отдалечава.
— Евър, ние го правихме заедно. — Избърсва потта от челото си и се заглежда през прозореца. — Страхувам се, че не съм много добър учител.
— Глупости! Ти си прекрасен учител, просто днес си в отпуск, това е.
Поглеждам го с надежда, но не виждам усмивка на лицето му. Веднага сменям тактиката и поемам цялата вина за неуспеха върху себе си.
— Вината е моя. Аз съм много лоша ученичка. Мързелива съм, небрежна и непрекъснато те разсейвам, ето защо не успявам. — Стискам ръката му и казвам. — Но вече край с това. Заемам се сериозно. Само ми дай още един шанс и сам ще се увериш.
Той ме поглежда, виждам ясно, че се съмнява, но не иска да ме разочарова, затова взема ръката ми и двамата опитваме отново. Затваряме очи и си представяме онзи великолепен портал от светлина. И точно когато започва да добива форма, Сабрина отваря външната врата, изкачва стълбата, появява се на прага и ние отскачаме в двата края на стаята.