— Сигурна ли си, че си готова за това? — пита Деймън, взел погрешно напрегнатия ми поглед за нерешителност.
Кимам с усмивка, навеждам се към него и го целувам. Искам да залича всякакви съмнения (по-скоро мои, отколкото негови). В същия момент Майлс хвърля чантата на масата и казва:
— Хевън, виж! Тук са. Нашите влюбени пиленца се завърнаха.
Отдръпвам се, пламвам от неудобство, а Хевън се засмива и сяда до Майлс. Очите й шарят по масите.
— Някой виждал ли е Роман?
— Беше в часа по самоподготовка — казва Майлс и се навежда към сценария си.
— Беше и в часа по история — казвам и си припомням как се правех, че не го забелязвам, въпреки опитите да привлече вниманието ми, и как след края на часа се наведох над чантата си, като се направих, че търся нещо в нея, за да не го поздравя. Предпочетох изпитателния поглед на господин Миноз и противоречивите му мисли за мен (отличните ми оценки срещу очевидната ми чудатост) пред общуването с Роман.
Хевън свива рамене, отваря своето кексче и казва с въздишка.
— Беше хубаво, докато беше с нас.
— За какво говориш? — вдига поглед Майлс.
Тя цупи устни и сочи с глава право напред. Погледите ни следват посоката и стигат до Роман, който бъбри оживено със Стейша, Онър, Крейг и останалите от елитния списък.
— Голяма работа — свива той рамене. — Почакай и ще видиш, че ще се върне при нас.
— Откъде знаеш? — криви устни Хевън и започва да бели червената опаковка на кексчето. Очите й не изпускат Роман.
— Моля ти се! Виждали сме това представление поне милион пъти. Всеки нов с определен потенциал рано или късно цъфва на тяхната маса. Но накрая най-готините се връщат при нас — засмива се той.
— С мен не беше така — обаждам се, за да отклоня разговора от Роман. Явно съм единствената доволна, че той се премести на лъскавата маса. — Аз съм тук от първия си ден в това училище.
— Да, така е, но аз имах предвид Деймън — обяснява Майлс и се обръща към Деймън. — Помниш ли, че и ти за известен период кръжеше около другия отбор? Но после събра две и две и се върна при нас, както ще направи и Роман.
Свеждам поглед към напитката си и разклащам замислено шишето. Знам, че краткият флирт на Деймън със Стейша е имал за цел единствено да привлече вниманието ми, да събуди у мен ревност, но споменът за двамата, опрели глава о глава и загледани един в друг, изгаря мозъка ми и досега.
— Така си беше — съгласява се Деймън, стиска ръката ми и ме целува по бузата, защото усеща мислите ми, въпреки че невинаги може да ги разчете. — Но бързо дойдох на себе си.
— Видяхте ли? — изглежда ни победоносно Майлс. — Имайте малко вяра в Роман. Пък… ако не се върне, значи не е бил достатъчно готин, нали така?
Хевън свива рамене, облизва крема от пръстите си и измърморва:
— Както и да е.
— А ти защо се вълнуваш толкова? — засича я Майлс. — Мислех, че си хлътнала по Джош.
— Разбира се, че съм хлътнала по Джош — тросва се тя и за да избегне погледа му, издухва невидима троха от скута си.
Но аз виждам аурата й да трепти и да хвърля измамни зелени сенки наоколо, и разбирам, че лъже. Влюбена е, няма две мнения. И ако Роман реши да й отвърне, тогава адиос, Джош, и здравей, ново приятелче, от което ме полазват тръпки.
Свалям ципа на чантичката за обяд и се правя, че ям. В същия момент чувам зад гърба си:
— Хей, приятелю, кога започва представлението?
— В осем. Защо? Ще дойдеш ли? — пита със светнал поглед Майлс и аурата му заблестява толкова ярко, че за мен няма никакво съмнение — той мечтае Роман да присъства на премиерата му.
— Изпуска ли се такова нещо? — казва Роман, сяда до Хевън и слага ръка на рамото й.
Долен мръсник! Наясно е с чувствата й към него и не се свени да ги използва за собствените си цели.
— Как беше в списък „А“? Намери ли, каквото търсеше? — пита закачливо Хевън и ако не виждах аурата й, щях да си помисля, че флиртува с него. Но аурата не лъже и аз знам, че е сериозна.
Роман протяга ръка и маха нежно падналия на челото й кичур. Бузите на Хевън пламват от интимния жест.
— Това пък какво е? — пита той, загледан в очите й.
— Ами на онази маса. Където беше преди малко — мънка тя, покорена от магията на чара му, въпреки че се опитва да запази спокойствие.