Онър проверява часовника си и потропва с крак, няма търпение да се махнат оттук. И тъкмо когато се готвя да изблъскам Стейша и случайно да извия ръката й, виждам в мислите й нещо толкова ужасно, толкова противно, че се дръпвам в опит да се освободя от хватката й и падам, като събарям цялата стойка със стоката.
Сутиени, закачалки, щипки — всичко се срутва на земята, а аз се приземявам най-отгоре, като черешката на тортата.
— Виж я, виж я! — изписква Стейша, хваща Онър за ръката и двете избухват в такъв кикот, че едва не падат върху мен.
— Кажи, не е ли пълна откачалка? — провиква се тя и бърка в чантата, за да запечата на телефона си цялата сцена.
Приближава се до мен и не спира да снима, докато се мъча да се освободя от увития около врата ми червен колан за жартиери и сутиена на главата си.
— Я да видим какво ще правиш сега. Нали знаеш поговорката „Чупи купи“?
Все пак успявам да се изправя на крака и изпращам с поглед Стейша и Онър, които веднага забързват към вратата. В същия момент се появява продавачката. Стейша спира, обръща се и казва през рамо:
— Не съм приключила с теб. Повярвай ми, всичко тепърва започва.
После изчезва през вратата.
Десета глава
Усещам Деймън да завива по нашата улица и тичам отново пред огледалото. За кой ли път оправям тоалета си, проверявам дали всичко си е на мястото — роклята, сутиенът, новото бельо — моля се всичко да е наред, докато дойде време да го сваля.
Заедно с продавачката разчистихме бъркотията във „Виктория сикрет“ и тя ми помогна да избера този наистина чудесен сутиен и бикини, които не бяха нито от долнокачествен найлон, нито от памук. Не бяха много скъпи и макар да не покриваха много от тялото ми, човек с въображение можеше да си представи, че са облечени с тази цел. Оттам отидох в „Нордстръм“, откъдето купих тази очарователна зелена рокля и обувки с цяла подметка, които й отиваха много. На връщане спрях за един бърз маникюр и педикюр (не бях влизала в козметичен салон от онази катастрофа, която ме лиши от момичето, което бях — популярна и модерна като Стейша.)
Но аз не харесвах Стейша.
В предишния си живот може и да съм била сладка кокетна мажоретка, но не и кучка като нея.
— Какво си се замислила? — чувам гласа на Деймън.
Знае, че Сабин я няма, и се е промъкнал безшумно в стаята ми.
Обръщам се, виждам го облегнат на рамката на вратата — усмихнат и влудяващо красив, с черни джинси, черна риза, черно сако и онези черни обувки за мотоциклет, които не сваля никога — и сърцето ми прескача няколко такта.
— Мислех си за последните четиристотин години — започвам аз, но изтръпвам, когато виждам очите му да потъмняват, и бързам да добавя, за да разсея съмненията му. — Но не е това, което си мислиш. Мислех си… толкова дълго сме били заедно, а никога не сме…
Той вдига вежди и устните му се разтягат в усмивка.
— Щастлива съм, че тези четири века вече са в миналото — мълвя смутено.
Деймън ме прегръща през кръста и ме притиска до гърдите си. Аз изпивам с поглед дълбоките черни очи, гладката кожа, неустоимо меките устни и усещам, че ми се завива свят, сякаш съм пияна.
— Аз също се радвам — шепне нежно той. — Не, не е вярно, не се радвам, а съм неизразимо щастлив. Направо съм на седмото небе.
Но отново бърчи вежди и казва:
— Не, и това не обяснява чувствата ми. Мисля, че имаме нужда от нова дума.
Усмихва се, навежда се и шепне в ухото ми.
— Днес си неотразима, като никога. Тази вечер искам всичко да е съвършено. Да е така, както си го мечтала. Да знаеш само колко се страхувам да не те разочаровам.
Отдръпвам се и поглеждам в очите му. Как изобщо може да си помисли подобно нещо? Този, който се страхува да не го разочарова, съм аз. През цялото време.
Деймън подлага пръст под брадичката ми и повдига лицето ми, докато устните ни се срещнат. Целувам го с такава страст, че той ме поглежда изненадано и шепне:
— Дали да не минем първо през хотелската стая?
— Добре — мълвя и устните ми търсят неговите, но той ме поглежда с такава надежда, че веднага съжалявам за шегата. — Само че не можем. Ако изпусна представлението, Майлс ще ме убие.
Усмихвам се и чакам усмивката му в отговор, но той остава сериозен. Виждам, че лицето му помръква. Разбирам, че съм бръкнала в раната. Защото всички мои животи са завършвали в този момент, през нощта, когато сме планирали да бъдем заедно. Не помня подробностите, но те не излизат от ума на Деймън.