Предусещам думите, още преди да излязат от устата му. Той определено визираше онова изчезване на Деймън, когато аз го отпратих.
— Сега е различно — казвам. — Повярвай ми, няма нищо общо с онзи път.
— Откъде си толкова сигурна? — пита тихо той. Мери всяка своя дума и ме гледа изпитателно.
Поемам дълбоко въздух и се взирам в пътя пред себе си. Колебая се дали да му кажа, или не. Отдавна не съм разговаряла истински с някого, не съм споделяла от онзи момент на страшната катастрофа, която промени напълно живота ми. Понякога се чувствам ужасно самотна. Колко много жадувам за нормален разговор без тайни, без лъжи, просто да поклюкарствам малко с приятелите си.
Поглеждам несигурно към Майлс. Знам, че мога да му се доверя, но не съм сигурна, че мога да вярвам на себе си. В момента съм като изпусната на земята кутия с газирана вода и мехурчетата заплашват да изкарат на повърхността всичките ми тайни.
— Добре ли си? — вглежда се той в мен.
Преглъщам мъчително и казвам:
— В петък… след постановката… — запъвам се, но знам, че той вече е наострил уши. — Ние… ние с него бяхме планирали нещо.
— Планирали сте какво? — привежда се към мене той.
— Нещо важно — разтягам ъгълчетата на устните си в усмивка, но тя веднага посърва, когато си припомням колко трагично завърши всичко.
— Колко важно? — не ме изпуска от поглед Майлс.
Тръсвам глава и се съсредоточавам в пътя.
— Ами… като за петък вечер. Нали знаеш — ново бельо, стая в „Монтаж“, ягоди с течен шоколад и две чаши шампанско…
— Божичко, и не сте! — изписква той.
Поглеждам го мимоходом и виждам, че очите му помръкват, когато се убеждава, че между нас не е станало нищо.
— Брей, да му се не види, значи наистина не сте! Имам предвид, че не сте го направили, защото той… — Погледът му омеква. — О, Евър, много, много съжалявам.
Виждам ясно по лицето му доказателствата за собствената си трагедия, но свивам рамене.
— Виж — хваща ме той за рамото, когато спирам на светофара, но веднага си спомня колко мразя да ме докосва друг, освен Деймън и се отдръпва. Няма как да знае, че го правя само за да избегна сблъсъка с чуждата енергия. — Виж, Евър, ти си изключително красива, сериозно ти казвам. Особено сега, когато престана да носиш онези качулки и размъкнати… Както и да е, важното е, че няма начин Деймън просто да те е разкарал. Човекът е влюбен до уши в теб, всички го виждат. Начинът, по който се държите и двамата, го доказва. Повярвай ми, мога да се обзаложа за него.
Искам да му припомня думите на Роман, че Деймън „е отпрашил“ с колата нанякъде, да му разкрия ужасното си предчувствие, че това момче е свързано по някакъв начин с изчезването на Деймън, може би дори е отговорен за него, но не мога, защото нямам нищо черно на бяло. Не мога да докажа нищичко.
— Обади ли се в полицията? — пита Майлс и внезапно става сериозен.
Притискам устни една в друга и се заглеждам в ярките светлини на светофара пред нас. Умирам си от яд, че се поддадох на паниката и се обадих в полицията. Знам, че ако Деймън се появи цял и невредим, ще се ядоса, че съм насочила вниманието им към него.
Но какво можех да направя? Нали те щяха да са първите осведомени, ако е станала катастрофа или нещо подобно? Затова в неделя сутринта отидох в участъка и попълних съответния формуляр, описах го подробно — мъж, кафяви очи, кафява коса… докато стигнахме до годините и едва не се задавих, когато на езика ми дойде: ами… приблизително шестстотин и седемнайсет години.
— Да, подадох молба — казвам тихо и натискам газта до дупка в мига, когато светва зелено. — Записаха всичко и казаха, че ще направят проверка.
— И само толкова? Сигурно се шегуваш. Та той е непълнолетен все пак!
— Да, но е сирак. Живее сам, което, наред с хубавите страни, означава, че отговаря сам за себе си и още куп други доводи, които не можах да схвана. Изобщо, да не би да си мислиш, че са ме запознали с техниките на издирване на хора или че са ме включили в отбора? — сопвам му се и намалявам скоростта, защото вече сме в района на училището.
— Искаш ли да пуснем обяви? Или да организираме издирване със свещи, както съм виждал по телевизията?
При тези думи стомахът ми се свива, макар да знам, че, както винаги, той преувеличава и драматизира нещата. Сигурна съм, че Деймън ще се появи всеки момент. Няма друг начин. Какво би могло да му се случи?