Оставя кутията с газираната вода настрани и протяга ръка към моята, пръстите му се приближават толкова близо, че аз дръпвам ужасено моите.
— Хайде, дай ми шанс, моля те! Как ти дава сърце да откажеш такава мила покана?
Гласът му е дълбок и убедителен. Очите му фиксират моите, но аз не го поглеждам, продължавам да търкалям ябълката и да наблюдавам как кората й се разкъсва.
— Обещавам ти, че няма да има нищо общо с онези пошли срещи, на които си свикнала с Деймън. Аз никога не бих оставил такова красиво момиче само на паркинга. Е, вярно, оставих го, но само защото показах уважение към желанието й. Виждаш ли? Вече доказах, че съм изцяло на услугите ти, готов да изпълня всяка твоя заповед — не спира той.
— Какво ти става, по дяволите? — Не издържам аз и поглеждам директно в сините очи, без да примигвам. Желанието ми е най-после да ме остави на мира и да отиде на единствената друга маса за обяд, където всички, освен мен, са добре дошли. — Нужно ли е всички да те харесват? Това ли ти е проблемът? Не мислиш ли, че издава липса на самочувствие и увереност?
Той започва да се смее. Смехът му е силен, сърцат и нахален. Най-после се успокоява и поклаща глава.
— Не, не държа да са всички. Въпреки че обикновено става така. — Навежда се към мен така, че лицето му застава на сантиметри от моето, и казва. — Ами, какво да ти кажа? Аз съм готино момче. Повечето хора ме намират за очарователен.
Вдигам демонстративно очи, уморена от играта и нетърпелива да сложа край на всичко това.
— Съжалявам, но ще се наложи да ме сложиш сред малкото, които не са запленени от чара ти. Но, моля те, направи и на двама ни услуга и не го приемай като предизвикателство. Не се опитвай да промениш мнението ми. Защо просто не се върнеш на другата маса и не ме оставиш на мира? Иди да се насладиш на работата си, иначе защо си се трудил да ги събираш на една маса?
Той поклаща глава, става от пейката и казва, докато ме изпива с поглед:
— Не искам да ти досаждам повече. Разбирам, когато не съм желан, затова ще… — и насочва палец към масата, където е насядало цялото училище. — Но ако размислиш и решиш да дойдеш при нас, бъде сигурна, че ще успея да ги убедя да ти направят място.
Поклащам глава и му кимам да тръгва. Но независимо от всичко знам, че не аз съм победителят от този разговор, дори не съм близо до финалната права.
Той се засмива и казва вече през рамо:
— И по-спокойно с ябълката. Съвсем ще я скапеш.
Стискам зъби и виждам как отива директно при Хевън, прокарва пръст по гърба й и я целува зад ухото. Това ме кара да стисна ябълката в шепата си толкова силно, че тя се пръска — сокът й изскача между пръстите ми и потича по китката. Роман вижда това и се изсмива.
Деветнайсета глава
Преди часа по изобразително изкуство отивам до шкафчето, слагам престилката, вземам си нещата и се готвя да вляза в клас, когато виждам Деймън да стои на прага със странно изражение. Макар и странно, точно то събужда надеждите ми. Очите му са пусти, долната челюст виси, изглежда изгубен и несигурен, сякаш има нужда от помощ.
Решавам, че трябва да използвам момента, докато стои там със зяпнала уста, без да знае какво да прави, приближавам се до него и хващам нежно ръката му.
— Деймън? — Гласът ми трепери и стърже, сякаш го използвам за пръв път. — Деймън, скъпи, добре ли си?
Погледът ми го гали, докато се боря с желанието да притисна устни до неговите.
Той ме поглежда и в очите му неочаквано просветва спомен за мен, последван от нежност, желание и любов. Пръстите ми докосват лицето му, очите ми се пълнят със сълзи, когато виждам кафявата аура да се стопява и разбирам, че отново е мой…
И изведнъж:
— Хей, разкарай се, пречиш ми да мина.
Старият Деймън изчезва изведнъж и новият бързо заема мястото му.
Минава покрай мен, аурата му отново свети, а мислите му издават отвращение от докосването ми. Отстъпвам към стената, за да мине, но в същото време влиза Роман и тялото му уж случайно се отърква в моето.
— Извинявай, скъпа — ухилва се той и ме оглежда похотливо. Затварям очи и търся опора в стената. Еуфоричното вълнение на сияещата му аура — неговата напориста, експанзивна, оптимистична енергия — преминава през мен, аз усещам, че ми се завива свят. В следващия момент чувам мислите му и те са толкова светли, добронамерени и невинни, че ме хваща срам за всичките ми подозрения и грубото ми поведение.