Избърсвам очи и завивам по алеята пред вратата, като мисля за обещанието на Райли да ми изпрати съобщение или знак, че при нея всичко е наред. Колкото и да се оглеждах около себе си, колкото и да търсех доказателство за присъствието й, до този момент не бях открила нищо.
Майлс отваря вратата и тъкмо да кажа „здрасти“, той вдига ръка и казва:
— Не говори. Огледай лицето ми и ми кажи какво виждаш. Кое е първото нещо, което забелязваш? И без да лъжеш!
— Красивите ти кафяви очи — отвръщам, чувайки мислите в главата му.
Не за пръв път ми се иска да науча приятелите си да крият своите мисли и да пазят личните неща за себе си. Но това би означавало да им призная, че чувам мисли, виждам аури и притежавам странни способности, а това е немислимо.
Майлс поклаща глава, качва се в колата, накланя огледалото към себе си и изследва брадичката си.
— Лъжеш. Виж тук. Като червен пътен знак. Не се прави, че не я забелязваш.
Давам назад и излизам на пътя, като междувременно поглеждам приятеля си и забелязвам една пъпка, имала наглостта да цъфне на брадичката му, но вниманието ми бързо се отклонява към лакирания му в розово нокът.
— Страхотен маникюр — не мога да сдържа усмивката си.
— Това е за представлението — ухилва се и той, все още загледан в пъпката. — Не мога да повярвам. Провалям се в момента, когато всичко изглежда идеално. Репетициите минаха чудесно, знам си всичките реплики не по-зле от останалите… Мислех, че съм напълно готов, а ето ти това!
Въздиша и продължава да се взира в огледалото.
— Сигурно е от притеснение — казвам и потеглям, щом светофарът светва в зелено.
— Така е — кимва Майлс. — Това доказва, че съм незрял. Защото професионалистите, истинските професионалисти, не се притесняват. Просто излизат на творческата сцена и… творят. Може пък да не ставам за тая работа — поглежда ме разтревожено той. — Може би е грешка, че ми дадоха главната роля.
Поглеждам го крадешком и си спомням какво ми бе казала Дрина. Че е влязла в главата на режисьора и е наклонила везните в полза на Майлс. Но това не значи, че той няма да се справи, не значи, че не е най-добрият, нали?
— Глупости! — тръсвам глава. — Знаеш ли колко много актьори имат сценична треска и се тресат от нерви, преди да излязат пред публика? Честно. Няма да повярваш какви истории ми е разказвала Райли… — изведнъж спирам и оставам с отворена уста. Не мога да довърша изречението. Не мога да му разкажа историите на малката ми мъртва сестра, която обичаше да шпионира елита на Холивуд. — Както и да е. Не може ли да лепнеш върху себе си една палачинка от фон дьо тен и пудра?
Майлс ме изглежда накриво.
— Какво искаш да кажеш? Премиерата е в петък, което, за твое сведение, се пада утре. Това няма да мине дотогава.
— Добре — вдигам рамене. — Имам предвид, че можеш да я скриеш с подходящ грим.
Майлс се намусва.
— Пак ще си остане като връх Монблан на лицето ми. Не я ли виждаш? Нищо не може да я скрие. Има си собствено ДНК. И хвърля сенки.
Завивам към паркинга и заемам обичайното място до лъскавото БМВ на Деймън. Поглеждам отново към Майлс и, не знам защо, но изведнъж в мен напира неудържимо желание да докосна лицето му. Усещам, че пръстът ми си умира да се допре до върха на пъпката му.
— Какво правиш? — извърта се той и се опитва да избегне допира.
— Стой мирен — прошепвам, без да имам представа какво правя и защо. Знам само, че пръстът ми иска да докосне онази пъпка.
— Не… не я докосвай! — изписква той, щом я достигам. — Браво на теб! Това наистина беше върхът! Сега ще се подуе още повече.
Той изскача от колата, а аз едва сдържам разочарованието си, когато виждам, че пъпката си е все още на мястото.
Надявах се, че съм придобила някакви целебни способности. След като приех съдбата си и започнах да пия от сиропа за безсмъртие, Деймън ми каза, че ще претърпя промени и ще придобия нови психически умения (въпреки че не държа на това). Ще развия свръхестествени способности (които сигурно ще ми бъдат полезни при обучението), както и други неща (например, ще мога да лекувам другите, което приех възторжено, защото смятам, че е много благородно). Аз започнах да следя за необичайни промени, но всичко, което забелязвах, бе, че прибавих още няколко сантиметра към дължината на краката си, което не ме впечатли особено, защото щеше да си стане и без безсмъртния сироп. Освен това ми трябваха нови дънки.