Но сега, когато съм толкова близо до отговора, въпросът ми изведнъж се променя. Вместо да се съсредоточа върху: Какво става с Деймън и как да поправя нещата, аз си мисля: Какво трябва да знам за Деймън?
Защото сега може би ми се предоставя единствената възможност да науча това, за което той отказва да говори. Убеждавам себе си, че не е обикновено любопитство, че получената информация ще ми помогне да намеря решение на проблема. Спомням си и думите на Роми, че ако не съм предопределена и не заслужавам да узная нещо, то няма да ми се яви, следователно няма нищо лошо, ако попитам. Още не съм завършила мисълта си и кристалът започва да трепти. Енергията в него вибрира, появяват се образи, толкова ясни, сякаш гледам филм.
Виждам малка работилница. Прозорците са закрити с тежки тъмни завеси, а по стените са поставени десетки свещи. Деймън е там, на не повече от три годинки. Облечен в обикновена кафява туника до под коленете, той седи на маса, отрупана с малки колби, в които нещо ври, купчина камъни, пълни с разноцветна пудра кутии, хаванчета, чукала, планини от различни билки и мускалчета с бои. Наблюдава как баща му топи перото в малко гърне с мастило и записва резултата от работата си с малки сложни символи, често спира и чете от книга със заглавие „Ficino’s Corpus Hermeticism“, а Деймън му подражава и драска нещо неразбираемо по лист хартия. Толкова е сладък с кръглите си розови бузки, с падналия тъмнокестеняв перчем пред неповторимите черни очи и къдриците по детското вратле, че не мога да се въздържа и протягам ръка към него. Всичко изглежда невероятно истинско и съвсем близко до мен. Имам усещането, че ако го докосна, ще мога да се пренеса в неговия свят.
Но щом допирам пръст, кристалът се нажежава, вдига се нагоре, така че да не мога да го достигна, и аз бързам да отдръпна ръка. Кожата ми се възпалява, вдигат се мехурчета, после всичко отминава. Сега вече границите са установени. Мога да гледам, но не и да пипам.
Картината прелива в друга. Деймън навършва десет години. Празникът се отбелязва с много подаръци, бонбони и едно посещение до работилницата на баща му в късния следобед. Двамата имат много общи черти — не само в цвета на къдриците, гладката смугла кожа и силната долна челюст, но и в страстта към алхимията, към работата, която обещава не само несметни богатства, но и вечен живот, стига веднъж да създадат съвършения философски камък.
Бащата и синът се увличат в работата си, всеки със своите задължения. Деймън чука в хаванчето различните треви, измерва количествата и ги смесва с боите от мускалите. После баща му добавя някаква руда на прах и излива всичко във врящите колби. Спира преди всяка операция и разказва на сина си подробно какво предстои да се направи.
— Това, към което се стремим, е трансмутация. Промяна от болест към здраве, от старост към младост, от олово към злато, а не е изключено да достигнем и до безсмъртие. Всичко на този свят се е родило от един-единствен елемент и ако можем да го извлечем, с него бихме могли да сътворим всичко.
Деймън слуша прехласнато, поглъща всяка дума на баща си, въпреки че ги е слушал безброй пъти. Двамата говорят на италиански, език, който никога не съм изучавала, но разбирам всичко.
Баща му произнася на глас името на всяка съставка, която добавя, после решава да експериментира и този път решава да прибави последната от тях накрая, след като свали сместа от огъня. Смята, че тази странно изглеждаща билка ще прибави прекалено много магия към врящия от три дни еликсир.
Деймън налива червената течност в по-малко шише, запушва го внимателно и го прибира в скрит от любопитни очи шкаф. Двамата тъкмо привършват с почистването, когато майка му — красавица с матова кожа в разкошна копринена рокля, сплетена на две руси, навити около ушите, плитки, покрити с малка шапчица — влиза и обявява, че обядът е готов. Усмивката, с която дарява съпруга си, и нежния поглед към Деймън, в който се отразяват красивите му очи, говорят за чиста и искрена любов. Тримата се готвят да напуснат работилницата, когато трима души с тъмна кожа нахлуват през вратата. Повалят бащата на пода и искат да им даде еликсира. Майката скрива Деймън в тайния шкаф до ценната течност и му прошепва да остане там, докато опасността отмине.
Той се притаява в тъмния влажен шкаф и наднича през една пролука между дъските. Вижда как мъжете разбиват работилницата, а с нея целия положен от баща му труд, докато търсят еликсира. Баща му им дава записките си, но това не им е достатъчно. Малкото треперещо момче стои в тъмното и наблюдава безпомощно как убиват родителите му.