Но бързо се отказвам да ги убеждавам. Ако всичко, което успях да измъкна от Деймън, с когото сме заедно от векове, е само миг на разпознаване, бързо заменен с презрение, на какво мога да се надявам при Майлс и Хевън, с които се познаваме по-малко от година?
— Не виждам защо Деймън ще си измисля такива неща — поглежда ме осъдително Хевън и аз разбирам, че не е тук, за да ми помогне. Играе ролята на загрижена приятелка, но вътрешно се наслаждава на падението ми.
Тя загуби битката за Деймън, после показа чувствата си към Роман, но видя, че той продължава да ме преследва. Насъбрала е злоба и сега се радва да ме види изоставена. Единствената причина да седне при мен е, че може да ме гледа в очите, докато тържествува.
Навеждам поглед, изненадана от острата болка. Но въпреки всичко се опитвам да не я съдя и да не се обиждам. Знам прекрасно какво е да ревнуваш, знам, че разумът няма пръст в тази работа.
— Трябва да го оставиш на мира — гледа ме настойчиво Майлс. — Да го забравиш и да продължиш живота си.
— Всички знаят, че го преследваш — додава Хевън, подпира брадичката си с ръка и аз виждам, че обичайният черен лак е заменен с перлено розов. — Всички знаят, че си нахлула в дома му и то два пъти. Ти просто не си на себе си. Не можеш да се контролираш.
Продължавам да гледам в масата и се чудя колко време ще продължи това мъчение.
— Както и да е. Като твои приятели сме длъжни да ти кажем да спреш. Трябва да се отдръпнеш. Защото поведението ти е нетърпимо, да не кажа…
Тя говори монотонно, изстрелва с удоволствие куршум след куршум и аз се убеждавам, че всичко е предварително съгласувано помежду им. Но когато казва като твои приятели, преставам да слушам. Искам да спра дотук и да забравя всичко останало, макар да знам, че това вече не е истина.
Вдигам поглед и виждам Роман на другата пейка, който не сваля поглед от мен. Почуква по циферблата на часовника си, после сочи към Деймън и всичко е толкова злокобно и страшно, че скачам от мястото си. Оставям гласа на Хевън да жужи зад мен, тичам към колата и се сърдя на себе си, че си губя времето с глупости, когато имам да върша далеч по-важна работа.
Трийсет и шеста глава
Решавам да приключа с училището. Няма защо да търпя всекидневните обиди от страна на съучениците си. Какъв е смисълът да ходя, когато Деймън не говори с мен, Роман ме преследва, а учителите и псевдоприятелите ми четат конско? А и ако нещата се развият според очакванията ми, скоро ще съм в старото си училище в Орегон и ще си живея, сякаш това тук никога не се е случвало. Затова няма причина да се подлагам повече на това унижение.
Тръгвам по Бродуей, лавирам между пешеходците и продължавам към каньона с мисълта да намеря тихо местенце, за да проявя портала, без да предизвикам страх и подозрения у минувачите. Чак когато паркирам, осъзнавам, че съм на същото място, където за пръв път Дрина свали картите си пред мен и сблъсъкът ни завърши с посещението ми в Съмърленд под ръководството на Деймън.
Свличам се на седалката, представям си онзи златист ореол от светлина и се приземявам директно пред великия храм на познанието. Хвърлям един поглед на величествената, вечно променяща се фасада, и се втурвам в мраморния коридор, съсредоточила цялата си енергия в два въпроса:
Има ли противоотрова, която би могла да спаси Деймън?
И:
Как да открия тайната билка, последната съставка на еликсира за безсмъртие?
Повтарям въпросите един след друг и чакам да се появи вратата към акашките хроники.
Но няма нищо.
Нито кръгли стаи, нито кристални листове, нито телевизионни монитори.
Нищо.
Само един тих глас зад гърба ми.
— Вече е прекалено късно.
Обръщам се и очаквам да видя Роми, но този път е Райни. Въздъхвам отегчено и тръгвам към изхода, искам по-бързо да се отдалеча от нея, но тя ме следва и продължава да повтаря като ехо „Вече е прекалено късно“.
Тръсвам глава, нямам време за дешифриране на гатанките на двете най-зловещи близначки на света. В Съмърленд няма представа за време, всичко се развива в едно непрекъснато настояще, но от опит знам, че в моя свят то продължава да тече. Трябва да продължавам напред, да не спирам и за миг, докато гласът й се превърне в шепот. Трябва да намеря начин да спася Деймън, преди да е изтекло времето, преди да се прибера в Орегон. Щом отговорите не са тук, ще ги потърся другаде.